Всичко за най-големия метеорит на Земята

Това удивително откритие е направено от фермера Якоб Бритс на собствената му земя. Случило се е през 1920 година в Намибия, недалеч от град Грутфонтейн (Grootfontein). Бритс се е натъкнал на огромно парче метал докато е разоравал полето. Той отделил от монолита неголямо парче и го занесъл за изследване в града. Местните учени бързо определили, че това е метеорит. По-късно го нарекли Хоба (Hoba) на името на фермата на Бритс – „Hoba West Farm“. 

Откриването на метеорита Хоба (Hoba), Намибия, 1920 г.

Заради огромната му маса (около 60 тона) и размери 9 кубични метра, космическият пришълец никога не е бил преместван и днес се намира на мястото на намирането му. Метеорита никога не е бил претеглян, масата му е изчислена. Според оценките на специалистите в годината на намирането му той е тежал 66 тона. През многото години общуване с многочислените туристи, които имат навика да отчупват парченца „за спомен“, масата на метеорита е намаляла до 60 тона. За да защити уникалния природен обект от вандализъм, местното правителство през 1955 година е обявило метеорита за национална ценност. От 1987 година мястото на намиране е станало туристически център.
 
Железния метеорит Хоба (Hoba), маса около 60 тона, Намибия.

Падането на метеорити на Земята, даже на не най-големите, се съпровожда с образуване на метеоритен кратер (астроблема) с диаметър десетки или стотици метри. Следи от падането на метеорита Хоба и до днес не са намерени. Според мнението на учените метеорита се е приземил преди около 80 000 години. 

По химичен състав Хоба се отнася към класа на железните метеорити и съдържа 83% желязо, 16% никел с примеси от кобалт. В много малки количества в него са открити: хром, цинк и иридий. Железните метеорити се състоят основно от два желязно-никелови минерала – камасит (съдържа никел 5-7%) и тенит (съдържа никел 7-48%) и според съотношението на тези минерали и съдържанието на никел те се делят на три структурни класа:
хексаедрити 5-7% Ni;
октаедрити 7-15% Ni;
атаксити повече от 15% Ni.

Съдържанието на никел на свой ред определя наличието или отсъствието на така наречените видманщетенови фигури в железните метеорити. При съдържание на никел над 15% те отсъстват, а полирано парче от такъв метеорит ще е гладко и без фигури.

По кристален строеж метеорита Хоба се отнася към класа на атакситите.

 
Полирана пластина от железния метеорита Чинге (атаксит), маса 73 грама. Открит 1913 г., Република Тува. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 37.


Към всички публикации в раздел „Метеорити“


Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум #метеориты

Превод „Астрономически календар“, П.Х. 

Популярни публикации от този блог

Строеж на Слънцето

Видимост на съзвездията от България

Еклиптика