Публикации

Показват се публикации от Юни, 2018

Юли 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Юли.Слънце: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.VII 03:37 05:17 05:52 13:30 21:08 21:43 23:23 15.VII 03:54 05:28 06:02 13:32 21:02 21:36 23:10 30.VII 04:18 05:44 06:16 13:33 20:49 21:22 22:47 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)Звездно небе:1.VII - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;16.VII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40Планети:вечер - Меркурий (Рак, 0.0), Венера (Лъв, -4.2); *(съзвездие, звездна величина)цяла нощ - Марс (Козирог, -2.8), Юпитер (Везни, -2.3), Сатурн (Стрелец, 0.0), Нептун (Водолей, 7.8); сутрин - Уран (Овен, 5.8);Астероиди: 1 Ceres (Лъв, 8.8), 3 Juno (Кит, 9.4), 4 Vesta (Змиеносец, 5.6);Комети: C/2017 S3 (PANSTARRS) (Колар, Жираф, 8.3), 21P/Giacobini-Zinner (Лебед, Цефей, 9.0);Юлиански ден в 0h: JD = ден от месеца + 2458299,5_______________________________________________________________________________ Дата Час Събитие 2018г. hh ___________________________________…

Сребристи облаци

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Сребристи облаци

Сребристите облаци са най-високите облачни образования в земната атмосфера, възникващи на височина от 70 до 95 километра. Тях ги наричат още – полярни мезосферни облаци (polar mesospheric clouds, PMC) или нощни светещи облаци (noctilucent clouds, NLC). Това са светли, полупрозрачни облаци, които понякога са видими на тъмното небе през летните нощи от средните и големи ширини. 

„Тези облаци ярко блестяха на нощното небе с чисти, бели, сребристи лъчи, с лек син оттенък, придобивайки в непосредствена близост до хоризонта жълто-златист оттенък“ – така описва нощните светещи облаци Витолд Карлович Цераски, наблюдавал ги за първи път на 12 юни 1885 година от Москва.

Сребристите облаци се образуват във горните слоеве на атмосферата, на височина 80-90 километра и се осветяват от слънцето, когато е под хоризонта (за това от северното полукълбо те се наблюдават в северната част на небето, а в южното полукълбо на юг). За тяхното образуване е необходимо съ…

Ъглови размери

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Ъглови размери



Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя.

Например, да се доближим до прозореца и погледнем близкия строителен кран – неговата дълга стрела се е разпростряла на половината небе и за да я разгледаме цялата, от кабината до там където завършва и от нея увисва надолу въжето с куката, трябва да завъртим глава. Стрелата на крана има някаква ъглова дължина, измервана в градуси и равна на величината, на която ще извъртим глава около въображаема ос в нашата шия, нека да е 45°. А ако строежа е в съседния квартал? Тогава крана се намира далече и за да преместим поглед от единия край на неговата стрела до другия, на нас ни е необходимо да завъртим главата на по…