Астрономически календар

Март 2021 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.III 05:28 06:33 07:02 12:39 18:16 18:44 19:49 15.III 05:04 06:10 06:38 12:35 18:33 19:01 20:07 30.III 05:35 06:43 07:12 13:31 19:50 20:18 21:27 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.III - 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 ; 16.III - 18:40 , 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 Видими планети: до полунощ - Уран (Овен, 5,8); цяла нощ - Марс (Бик, 1.0); след полунощ - Меркурий (Козирог, 0.2) , Юпитер (Козирог, -2.0), Сатурн (Козирог, 0.8); Астероиди до 9 зв.вел.: 4 Vesta (Лъв, 6.2) ; Комети до 9 зв.вел.: ; *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца + 59273; JD = MJD + 2400000,5 _____________________________

Метеоритите по състав се делят на три главни групи: каменни, железни и железнокаменни. При каменните метеорити най-разпространена е групата на така наречените хондрити, които са 85% от падналите на земята метеорити. Те на свой ред се делят на подгрупи: обикновени, въглеродни, енстатити и други. Хондритите са древна материя, която се е образувала заедно със Слънцето. Наричат ги хондрити заради характерните сферични образувания – хондрули (от древно гръцки Χόνδρος - зърно) със силикатен състав и размер от 1 милиметър и повече. Хондрулите „плават“ в дребно кристална матрица, която се отличава по състав от тях.  Метеорит Ромашки, намерен през 2009 г., село Ромашки, Волгоградска област. Хондрит обикновен, маса 146 г., размер 130х100х4 мм. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 16. При метеоритите се различава абсолютна, космическа и земна възраст. Абсолютната възраст е времето, изминало от окончателната кристализация на минералите от протопланетното вещество. Космическата е интер

Когато в началото на 17 век Галилей направил своя първи телескоп и го насочил към Луната, той видял, че тя има релеф – планини и падини. По-късно чашообразните вдлъбнатини на нейната повърхност той нарекъл кратери, заимствал тази дума от древногръцкия език, където тя означава съд за смесване на вино и вода. От този момент думата „кратер“ постепенно придобива статус на термин и навлиза в научна употреба. В същото време започва дългогодишна дискусия за произхода на лунните кратери. Освен ударна издигала се и вулканична хипотеза за техния произход. Едва в първата половина на 20 век окончателно е доказан техния импактен (ударен) произход. Въпроса дали съществуват ударни кратери на Земята не се е приемал сериозно до началото на 20-ти век. В САЩ, в щата Аризона се намира не най-големия, но навярно един от най-известните ударни кратери, който се нарича кратер Беринджър, Аризонски кратер или Дяволски каньон. Той има диаметър 1219 метра и дълбочина 219 метра, края на кратера се издига над равни

Корица на книгата „Железният дъжд“. Москва, издателство «Наука», 1981 г. По време на прелитането през земната атмосфера големите метеорити често се разрушават на множество малки парчета, образувайки на мястото на падане метеоритни полета от десетки квадратни километри. Тава явление се нарича метеоритен дъжд. В историята на метеоритиката Сихоте-Алинския метеоритен дъжд, паднал на 12 февруари 1947 година в Усурийската тайга, заема особено място. В този ден малко известния планински масив с красивото име Сихоте-Алин в Далечния Изток за часове става известен. През 1981 година Е.Л.Кринов, доктор на геоложките науки, посветил много години на комплексното проучване на Сихоте-Алинския метеорит, в книгата „Железният дъжд“ ще напише: „Сихоте-Алинския метеоритен дъжд се отнася към уникалните природни явления. Той представлява най-обилния железен метеоритен дъжд, далече надхвърлящ всички известни ни метеоритни дъждове, както по броя на индивидуалните екземпляри, така и по общата им маса.“ По н

Повърхността на земята през цялата си геоложка история се е намирала под постоянна метеоритна бомбардировка. Повечето космически тела изгарят в атмосферата на нашата планета, но отделни екземпляри достигат нейната повърхност, образувайки вдлъбнатини с кръгла форма – метеоритни кратери с диаметър десетки до стотици километри. Такива структури се наричат астроблеми (звездни рани) или още ударни кратери. Този термин е предложен от американския геолог Робърт Диц през 1960 г. В района на астроблемата се образува особен клас скали – импактити, възникващи при ударно-взривно скалообразуване, когато налягането за секунди достига стотици хиляди атмосфери, а температурата хиляди градуси по Целзий. Импактитите се разделят на три основни класа: импактирани скали, претопени скали и импактни (ударни) брекчи. Към импактираните скали се отнасят скалите мишени, подложени на удар от метеорит, като ударната вълна не е унищожила в тях изцяло признаците на първичната скала. Претопените скали се образуват вс

Тези необикновени природни образувания отдавна са привлекли вниманието на изследователите. В химическо отношение те не приличат на нито едно от общоизвестните земни или извънземни вещества. Това са тектитите, някой образци от които могат да се объркат с обикновено стъкло.  Термина „тектит“ (от древно гръцки – разтопен) е въведен през 1900 г. от австрийския геолог Едуард Зюс, който е един от първите предположили, че това е разновидност на метеоритите. Тектитите представляват неголеми твърди тела, състоящи се от силикатно стъкло с релефна повърхност. Масата на намерените образци се колебае от няколко грама до три килограма. Преобладава сферична, цилиндрична и капкообразна форма. Цвета е най-разнообразен от смолисто черен до зелен и жълтокафяв. Тектитите се наричат на географското местоположение на масови находища, където те образуват струпвания в утайките, без да са генетически свързани с тях: молдавити – Чехия, Германия; либийско стъкло – Либия; австралити – Австралия; индошинити – Индо

Регмаглиптите са един от основните външни признаци на метеоритите, който не зависи от техния тип. Тази красива дума означава буквално „издълбана пукнатина“ (от древно гръцкото ῥῆγμα – пукнатина и γλυπτός – издълбан), като научен термин е предложен от Е.Л.Кринов през 1950 година. Регмаглиптите представляват вдлъбнатини с различна форма по повърхността на метеорита с диаметър от няколко сантиметра. Те се образуват от издълбаващото действие на въздушния поток по време на преминаването на метеорита през земната атмосфера със скорост от няколко десетки километра за секунда. Формата на тези вдлъбнатини зависи от размера и състава на метеорита, неговото положение спрямо въздушния поток, ъгъла на влизане в земната атмосфера и скоростта. Повечето регмаглипти имат кръгла или овална форма. На страничните повърхности на метеорита те обикновено са удължени, а на задните части се срещат и с многоъгълна форма. Железнокаменен метеорит Сеймчан с характерни вдлъбнатини по повърхността – регмаглипти. Раз