27 юни 2017

Юли 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Юли.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.VII   03:38  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
         15.VII  03:54  05:28  06:02  13:32  21:02  21:36  23:10
         30.VII  04:19  05:44  06:16  13:33  20:49  21:21  22:47
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VII - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Юпитер (Дева, -2.0V);
цяла нощ - Сатурн (Змиеносец, 0.1V), Нептун (Водолей, 7.8V);
сутрин - Венера (Бик, Орион, -4.1V), Уран (Риби, 5.8V).
Астероиди:
2 Pallas (Кит, 9.5V), 7 Iris (Риби, 9.2V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Дева, хидра..., 7.1V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457934,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
01.VII  03  Луната е в първа четвърт.
01.VII  12  Юпитер е 2,6° южно от Луната.
03.VII  23  Земята е най-далече от Слънцето. Афелий.
06.VII  07  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
07.VII  06  Сатурн е 3,2° южно от Луната.
09.VII  07  Луната е в пълнолуние.
12.VII  08  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
13.VII  21  Нептун е 0,8° северно от Луната.
16.VII  22  Луната е в последна четвърт.
17.VII  05  Уран е 4,1° северно от Луната.
20.VII  14  Астероида 8 Flora е най-близо до Слънцето. Перихелий.
20.VII  14  Венера е 2,7° северно от Луната.
21.VII  20  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
23.VII  07  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
23.VII  12  Луната е в новолуние.
23.VII  14  Марс е 3,1° северно от Луната.
25.VII  03  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
25.VII  12  Меркурий е 0,8° южно от Луната.
27.VII  03  Марс е в съединение със Слънцето.
29.VII  01  Юпитер е 3,0° южно от Луната.
30.VII      Максимум на метеорния поток Южни Делта Аквариди. 
            Активност от 12.VІІ до 23.VІІІ.
30.VII  07  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (27°). Вечерна видимост.
30.VII  18  Луната е в първа четвърт.
_______________________________________________________________________________ 

21 юни 2017

Лятно слънцестоене

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 юни настъпва лятното слънцестоене. Слънцето достига най-отдалеченото си положение от небесния екватор в посока на северния небесен полюс. В северното полукълбо на планетата настъпва астрономическо лято, а в южното – зима. При това в северното полукълбо се наблюдава най-дългия ден и най-кратката нощ.


В течение на няколко дни преди и след момента на слънцестоене, Слънцето по пладне ще „остане на тази височина“, сякаш се е спряло за малко, за това тези ден се наричат стоене на Слънцето. След това Слънцето започва да се спуска на юг по пладне и денят започва да намалява.


За София продължителността на деня нараства от 15 часа и 6 минути в началото на юни до 15 часа и 19 минути в деня на слънцестоенето. Тези данни са валидни за географската ширина на София, около 43 градуса, като височината на Слънцето по пладне е около 70 градуса. 

В Санкт-Петербург настъпват бели нощи, а северно от 66 градуса северна ширина настъпва полярен ден. Например в Мурманск полярния ден е с продължителност 2 месеца – от 22 май до 22 юни. В този период Слънцето никога не се спуска под линията на хоризонта.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 юни 2017

Светлинната година

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Разстоянията между космическите обекти са така големи, че астрономите ги измерват не в метри и километри, а в светлинни години! Да, светлинната година не е единица за време, тя е единица за разстояние, приета в астрономията.


Светлинната година е извънсистемна единица за разстояние, равна на пътя, изминаван от светлината във вакум, без влияние на гравитационни полета, за едина земна (юлианска) година. Юлианската година е равна по определение на 365, 25 стандартни денонощия от 86 400 секунди СИ, или 31 557 600 секунди СИ. Означава се: 1 св.год. 1 св.год. = 9,46 трилиона километра.

Видимата светлина е една от формите на електромагнитното поле, възприемана от човешкото зрение. Скоростта на светлината във вакум е фундаментална константа, която характеризира геометричните свойства на пространство-времето като цяло. Според съвременните представи, скоростта на светлината във вакум е пределната скорост на движение на частиците и разпространение на взаимодействията. Тя е равна на 299 792 458 метра за секунда.


Например: светлината изминава разстоянието от повърхността на Слънцето до Земята за около 8 минути и 18 секунди. За да преодолее разстоянието от Земята до Луната на светлината са необходими 1,255 секунди. Светлината преодолява разстоянието от най-близката звезда Проксима Центавър за 4,24 години, а от Алфа Центавър за 4,37 години.




По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

13 юни 2017

Астрономическата единица

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи.


Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита.


Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра.

Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на разстояние в астрономията, равна на 149 597 870 километра. Тази стойност е получена въз основа на различни измервания в миналото и през 1976 година е приета от Международния астрономически съюз, като една от производните константи в системата от астрономическите константи за стандартната епоха J2000,0.


В обикновените астрономически изчисления се използва закръглената стойност 149 600 000 километра. Обаче за изчисляване на траекторията на полет на междупланетните сонди и други прицизни изследвания се изисква по-висока точност на измерване на астрономическата единица, затова стойността на 1 а.е. постоянно се уточнява чрез телеметрични измервания на сигналите от самите междупланетни сонди и радиолокационни измервания на разстоянието до планетите и астероиди.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!