Публикации

Показват се публикации от юни, 2017

Юли 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Юли. Слънце: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.VII 03:38 05:17 05:52 13:30 21:08 21:43 23:23 15.VII 03:54 05:28 06:02 13:32 21:02 21:36 23:10 30.VII 04:19 05:44 06:16 13:33 20:49 21:21 22:47 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Звездно небе: 1.VII - 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 ; 16.VII - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Планети: вечер - Юпитер (Дева, -2.0V); цяла нощ - Сатурн (Змиеносец, 0.1V), Нептун (Водолей, 7.8V); сутрин - Венера (Бик, Орион, -4.1V), Уран (Риби, 5.8V). Астероиди: 2 Pallas (Кит, 9.5V), 7 Iris (Риби, 9.2V) Комети: C/2015 V2 (Johnson) (Дева, хидра..., 7.1V) Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457934,5 _______________________________________________________________________________ Дата Час Събитие 2017г. hh _______________________________________________________________________________ 01

Лятно слънцестоене

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ На 20 или 21 юни настъпва лятното слънцестоене. Слънцето достига най-отдалеченото си положение от небесния екватор в посока на северния небесен полюс. В северното полукълбо на планетата настъпва астрономическо лято, а в южното – зима. При това в северното полукълбо се наблюдава най-дългия ден и най-кратката нощ. Слънцестоене и равноденствие. Еклиптиката е голям кръг от небесната сфера, по който протича видимото годишно движение на Слънцето. В течение на няколко дни преди и след момента на слънцестоене, Слънцето по пладне ще „остане на тази височина“, сякаш се е спряло за малко, за това тези ден се наричат стоене на Слънцето. След това Слънцето започва да се спуска на юг по пладне и денят започва да намалява. Слънцестоене и равноденствие. В деня на слънцестоене сезоните се изменят, в южното полукълбо настъпва астрономическото лято, а в северното – астрономическата зима. В деня на пролетното равноденствие в южното полукълбо настъпва астрономическата есен

Светлинна година

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Разстоянията между космическите обекти са така големи, че астрономите ги измерват не в метри и километри, а в светлинни години! Да, светлинната година не е единица за време, тя е единица за разстояние, приета в астрономията. Светлинната година е извънсистемна единица за разстояние, равна на пътя, изминаван от светлината във вакум, без влияние на гравитационни полета, за едина земна (юлианска) година. Юлианската година е равна по определение на 365, 25 стандартни денонощия от 86 400 секунди СИ, или 31 557 600 секунди СИ. Означава се: 1 св.год. 1 св.год. = 9,46 трилиона километра. Видимата светлина е една от формите на електромагнитното поле, възприемана от човешкото зрение. Скоростта на светлината във вакум е фундаментална константа, която характеризира геометричните свойства на пространство-времето като цяло. Според съвременните представи, скоростта на светлината във вакум е пределната скорост на движение на частиците и разпространение на вза

Астрономическа единица

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи. Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита. Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра. Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на раз