Астрономически календар

Април 2021 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.IV 05:31 06:40 07:09 13:30 19:52 20:21 21:29 15.IV 05:02 06:15 06:45 13:26 20:08 20:37 21:50 30.IV 04:32 05:51 06:22 13:24 20:25 20:56 22:15 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.IV - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.IV - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Меркурий (Овен, -1.2), Венера (Овен, -3.9) ; В края на месеца започва вечерна видимост за двете планети. цяла нощ - Марс (Бик, Близнаци, 1.3); след полунощ - Юпитер (Козирог, -2.2), Сатурн (Козирог, 0.7); Астероиди до 9 зв.вел.: 4 Vesta (Лъв, 6.7); Комети до 9 зв.вел.: ; *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца

Разкриване на импактити (зювити, алогенни брекчи) на река Кара. Един от най-големите метеоритни кратери в света – Карския се намира в Русия, Архангелска област, района на устието на река Кара. За геоложки аномалии по тези места за първи път се е заговорило след експедицията на Олег Баклунда, руско-шведски геолог, който през 1904 година е открил там разкривания на необичайни скали – брекчи. Той ги е определил в началото като тилити – древни ледникови отлагания.   През 1970-те години геолозите са открили явни признаци на ударен метаморфизъм, което е довело до радикално преразглеждане на възгледите за природата на тези отлагания, свързвайки техния произход с падането на голям метеорит.  Карски метеоритен кратер. Алогенна брекча (зювит), 10х15 см, маса 445 г. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 100. Карски метеоритен кратер. Ударно-метаморфен пясъчник, 30х10 см, маса 4275 г. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 102. Днес района на падането е добре проучен. Запазена

Астероида Веста, четвъртия обект от главния астероиден пояс е открит в началото на 19 век. Открил го е немския астроном Хайнрих Олберс през 1807 година. По предложение на неговия сънародник, математика Карл Гаус, новооткрития астероид са го наименували на древноримската покровителка на семейството и домашното огнище Веста. Размерите на астероида са 578 × 560 × 458 километра. Учените считат, че този обект е неразвита планета, преминала стадия на частична вътрешна диференциация и имаща следи от геологически процеси, сходни с тези на планетите от земната група. Всичко това стана ясно, след като автоматичната междупланетна станция Dawn (английски „Разсъмване“) на NASA достигна орбитата на Веста през 2011 година и дистанционно я изследва.   Астероида Веста. Снимка от апарата Dawn (NASA) от разстояния 5200 км, 2011 г. Една от научните задачи на мисията бе проверка на теорията, че Веста е източник на така наречените HED метеорити. Към тях се отнасят хауърдитите (howardite), еукритите (eucrite

Това удивително място се намира в Аржентина на 800 километра северно от столицата ѝ. То се нарича Кампо дел Сиело (испански Campo del Cielo), което означава „Небесно поле“. Мястото е уникално с това, че на сравнително неголям земен участък в различно време са били намерени множество железни метеорити с маса до няколко тона. Според писмените източници, първата находка на железен метеорит с маса 15 тона датира от 1576 година. Всички опити той отново да бъде намерен, досега не са се увенчали с успех. Достоверната история на находките започва от 1803 година, когато в този район е намерен метеорит с маса няколко тона. Неговият най-голям фрагмент (635 килограма) през 1813 година е бил доставен в Буенос Айрес. По късно един богат англичанин го е купил и подарил на Британския музей. Местните жители до днес намират множество малки железни фрагменти в тази област. Обаче главната находка е направена през 1969 година, когато на дълбочина 5 метра с помощта на металотърсач е открит 37 тонен железен

Това удивително откритие е направено от фермера Якоб Бритс на собствената му земя. Случило се е през 1920 година в Намибия, недалеч от град Грутфонтейн (Grootfontein). Бритс се е натъкнал на огромно парче метал докато е разоравал полето. Той отделил от монолита неголямо парче и го занесъл за изследване в града. Местните учени бързо определили, че това е метеорит. По-късно го нарекли Хоба (Hoba) на името на фермата на Бритс – „Hoba West Farm“.  Откриването на метеорита Хоба (Hoba), Намибия, 1920 г. Заради огромната му маса (около 60 тона) и размери 9 кубични метра, космическият пришълец никога не е бил преместван и днес се намира на мястото на намирането му. Метеорита никога не е бил претеглян, масата му е изчислена. Според оценките на специалистите в годината на намирането му той е тежал 66 тона. През многото години общуване с многочислените туристи, които имат навика да отчупват парченца „за спомен“, масата на метеорита е намаляла до 60 тона. За да защити уникалния природен обект от в