27 март 2018

Април 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Април

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.IV    05:31  06:40  07:09  13:30  19:52  20:20  21:29
15.IV   05:03  06:16  06:46  13:26  20:08  20:37  21:50
30.IV   04:33  05:52  06:23  13:24  20:25  20:56  22:14
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IV - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IV - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Венера (Овен, Бик, -3.9);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5);
сутрин - Марс (Стрелец, -0.3), Сатурн (Стрелец, 0.4);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 8.1), 4 Vesta (Стрелец, 6.6);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458208,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.IV   20  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
02.IV   18  Марс е 1,3° от Сатурн.
03.IV   19  Юпитер е 3,8° южно от Луната.
07.IV   15  Сатурн е 1,9° южно от Луната.
07.IV   20  Марс е 3,1° южно от Луната.
08.IV   08  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
08.IV   10  Луната е в последна четвърт.
10.IV   11  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
12.IV   07  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
13.IV   03  Нептун е 1,8° северно от Луната.
13.IV   04  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
14.IV   06  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
14.IV   15  Меркурий е 3,6° северно от Луната.
16.IV   04  Луната е в новолуние.
16.IV   08  Уран е 4,4° северно от Луната.
17.IV   14  Сатурн е най-далече от Слънцето. Афелий.
18.IV   01  Венера е 5,2° северно от Луната.
18.IV   04  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
18.IV   16  Уран е в съединение със Слънцето.
20.IV   17  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
22.IV       Максимум на метеорния поток Лириди. Активност от 14.ІV до 30.ІV.
23.IV   00  Луната е в първа четвърт.
23.IV   13  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
23.IV   15  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
28.IV   00  Астероида 1 Ceres е най-близо до Слънцето. Перихелий.
29.IV   21  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (27°). Утринна видимост.
30.IV   03  Луната е в пълнолуние.
30.IV   22  Юпитер е 3,7° южно от Луната.
_______________________________________________________________________________

19 март 2018

Пролетно равноденствие

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 март (за 2018 година на 20 март в 18:15 часа) настъпва пролетното равноденствие. Слънцето движейки се по еклиптиката, в този момент пресича небесния екватор и преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното. В северното полукълбо на Земята настъпва астрономическа пролет, а в южното – есен.


В дните на равноденствие Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, намирайки се 12 часа под хоризонта и 12 часа над хоризонта, т.е. продължителността на деня и нощта по цялата Земя е еднаква, денят е равен на нощта (Изгрева и залеза се определят спрямо моментите на пресичане на хоризонта от центъра на слънчевия диск. бележка на преводача). От тук и наименованието – равноденствие. 

За София: изгрев 06:30, залез 18:38, продължителност на деня 12:08 часа. (По-голямата от 12 часа продължителност на деня е заради определянето на моментите на изгрев и залез не по центъра на слънчевия диск, а по първата изгряла и последната залязла точка от диска.)   
В дните на равноденствие Слънцето еднакво осветява северното и южното полукълбо, а терминатора (линията на смяна на деня в нощ) преминава точно през южния и северния полюси, т.е. по меридиана.


Слънцето в деня на пролетното равноденствие се намира в съзвездието Риби.


В древността, когато не е имало календари, се е приемало, че от този ден започва обновяването в природата: топенето на снега, появата на пъпки по дърветата, завръщането на птиците от юг, първия пролетен гръм...
Поздравяваме ви с денят на пролетното равноденствие и началото на астрономическата пролет!

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

17 март 2018

Строеж на Слънцето

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето

Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве. 

Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона.

Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена.

И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона.

Ядро – централната област, заемаща около една трета от слънчевите недра. Ядрото дава половината от слънчевата маса. В него максимални стойности достигат температурата (над 15 милиона градуса), налягането (стотици милиарди атмосфери) и плътността на веществото свивано от гравитацията и постоянно нагрявано от енергията на термоядрените реакции. В ядрото протича термоядрен синтез (превръщане на водорода в хелий), в резултат на което се отделя огромно количество енергия.

Лъчиста зона – следващата след ядрото област на Слънцето, където енергията се принася навън от електромагнитно излъчване. Високата плътност на слънчевото вещество препятства изхода на лъчистата енергия от недрата. Непрекъснато поглъщана и преизлъчвана, частицата на светлината – фотона – „пътешества“ до най-външните слоеве на нашата звезда стотици хиляди години, докато не достигне външните слоеве на атмосферата на Слънцето. 

Конвективна зона – най-отдалечената от центъра зона на недрата на Слънцето, в която енергията от вътрешността се принася навън от самото изплуващо вещество (плазма). Вътре в този слой протича разбъркване на горещите и хладни слоеве на слънчевото вещество, подобно на кипяща течност – конвекция. Потоците плазма се издигат, изстиват, отдавайки енергия на външните слоеве, потъват отново, а след това отново се издигат. Това протича непрекъснато и осигурява поддържането на температурата на фотосферата около 6 000 градуса. Конвективната зона се простира до фотосферата, и за протичащата под фотосферата конвекция свидетелствува нейната гранулация.

Фотосфера – от гръцки „сфера на светлината“, най-тънкия и най-дълбокия слой от слънчевата атмосфера, достъпен за наблюдение. Дебелината на фотосферата не превишава 300 километра. В сравнение със слънчевия радиус – 700 000 километра, това е тънък филм, който създава илюзията, че Слънцето има „повърхност“, защото когато ние гледаме към Слънцето, я виждаме като ослепителен ясно очертан диск. Всичкото видимо излъчване на Слънцето излиза именно от този тънък слой.

Слънчевата корона, заснета по време на пълното слънчево затъмнение на 9 март 2016 г.
(фото:Михаил Семенов, Андрей Олешко, Александър Юферев)

Хромосфера – от гръцки „сфера на цвета“, наречена така заради своето червено-виолетово оцветяване. Тя се вижда по време на пълните слънчеви затъмнения като малиново червен тънък пръстен, когато сияещата фотосфера е покрита от диска на Луната. Този среден слой на слънчевата атмосфера се простира от 3 до 14 хиляди километра над фотосферата и постепенно преминава във короната. С увеличаване на височината температурата в хромосферата нараства от 4500 до 15 000 градуса. Хромосферата се характеризира с нееднородна структура, наличие на множество малки влакна  и струи (спикули), достигащи височина от 14 хиляди километра. Слънчевата активност се проявява основно в хромосферата. В нея са налични разнообразни протуберанси, които се наблюдават като стълбове или арки излизащи от границата на хромосферата към короната.

Корона – най-горния слой на слънчевата атмосфера, който добре се наблюдава в моментите на пълно слънчево затъмнение, като сребристо-бисерно сияние, простиращо се на далеч от Слънцето. Короната е много гореща (около 1 милион градуса), т.е. частиците на слънчевото вещество се движат с огромни скорости, заради което тя излъчва предимно рентгенови лъчи. Разредената гореща плазма непрекъснато изтича от короната в междупланетното пространство и създава поток, който се нарича слънчев вятър.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!