17 ноември 2017

Леонидите – най-известния звезден дъжд

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци


Всяка есен нашата планета се среща с няколко метеорни потока. Най-яркия есенен звезден дъжд е ноемврийският метеорен поток Леониди. Времето на активност на този поток е от 6 до 30 ноември, а максимума му е в нощта на 17 срещу 18 ноември. През 2017 г. се очакват до 15 метеора за час. 
Звездният дъжд Леониди е най-добре да се наблюдава след полунощ, преди зазоряване, на изток при ясно и безоблачно време. Луната няма да попречи да се любуваме на есенния звезден дъжд, тъй като се намира недалеч от Слънцето и на 18 ноември е във фаза новолуние.


Леонидите са най-известния метеорен поток. Той е познат от около 3 800 години и е наречен на съзвездието Лъв, в което е разположен радианта му. Създава се впечатление, че метеорните следи излитат от това съзвездие. Това са много ярки и бързи метеори, навлизащи в земната атмосфера със скорост от 70 км/с. Интензивността на потока се променя през годините и зависи от плътността на потока, през който преминава Земята.


Източник на Леонидите е кометата Темпъл-Тътъл, открита през 1868 година. Тя има ядро с диаметър 4 километра и се завърта около Слънцето приблизително за 33,2 години. На всеки 33 години метеорният поток Леониди се превръща в зрелищен метеорен дъжд. Това е свързано именно с това, че кометата Темпъл-Тътъл се завръща към Слънцето на всеки 33 години. Най-яркия отбелязан в историята звезден дъжд Леониди е бил през 1833 година, когато свидетели едновременно са наблюдавали  в небето хиляди светещи следи.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

15 ноември 2017

Декември 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Декември 2017.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.XII   05:56  07:05  07:37  12:15  16:54  17:25  18:35
         15.XII  06:07  07:17  07:50  12:21  16:53  17:26  18:36
         30.XII  06:14  07:24  07:56  12:29  17:01  17:34  18:44
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.XII - 17:40, 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.XII - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40
Планети:
вечер - Нептун (Водолей, 7.9V);
цяла нощ - Уран (Риби, 5.8V);
сутрин - Меркурий (Змиеносец, -0.2V), Марс (Дева, Везни, 1.5V), Юпитер (Везни, -1.7V).
Астероиди:
1 Ceres (Лъв, 7.4V), 2 Pallas (Пещ, 8.4V), 4 Vesta (Везни, 7.9V), 7 Iris (Овен, 7.7V), 8 Flora (Близнаци, 8.3V), 20 Massalia (Орион, Бик, 8.4V)
Комети:
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2458087,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
03.XII  09  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
03.XII  17  Луната е в пълнолуние.
04.XII  10  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
06.XII  14  Меркурий е 1.3° от Сатурн.
07.XII  21  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
08.XII  02  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
10.XII  09  Луната е в последна четвърт.
12.XII  13  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
13.XII  04  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
13.XII  21  Марс е 3,9° южно от Луната.
14.XII      Максимум на метеорния поток Геминиди. Активност от 07.ХІІ до 17.ХІІ.
14.XII  18  Юпитер е 4,1° южно от Луната.
15.XII  16  Меркурий е 2.2° от Венера.
17.XII  10  Меркурий е 1,7° южно от Луната.
17.XII  18  Астероида 20 Massalia е в противостояние на Слънцето.
17.XII  20  Венера е 4,1° южно от Луната.
18.XII  08  Луната е в новолуние.
18.XII  15  Сатурн е 2,8° южно от Луната.
19.XII  03  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
20.XII  02  Венера пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
21.XII  18  Начало на астрономическата зима. Зимно слънцестоене.
21.XII  23  Сатурн е в съединение със Слънцето.
22.XII  12  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
23.XII  04  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
24.XII  15  Нептун е 1,4° северно от Луната.
25.XII  19  Венера е 1.1° от Сатурн.
26.XII  11  Луната е в първа четвърт.
27.XII  22  Уран е 4,3° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________
 

27 октомври 2017

Ноември 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Ноември 2017.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.XI    05:25  06:31  07:00  12:10  17:19  17:49  18:55
15.XI   05:40  06:48  07:18  12:11  17:03  17:34  18:42
30.XI   05:55  07:04  07:36  12:15  16:54  17:26  18:35
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.XI - 17:40, 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.XI - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40
Планети:
вечер - Сатурн (Змиеносец, 0.5V), Уран (Риби, 5.7V), Нептун (Водолей, 7.9V);
цяла нощ - ;
сутрин - Венера (Дева, Везни, -3.9V), Марс (Дева, 1.7V), Юпитер (Везни, -1.7V).
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 8.3V), 2 Pallas (Пещ, 8.2V), 7 Iris (Овен, 6.9V), 8 Flora (Близнаци, 9.3V), 20 Massalia (Близнаци, 9.3V)
Комети:
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2458057,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
03.XI   05  Уран е 4,0° северно от Луната.
04.XI   07  Луната е в пълнолуние.
06.XI   02  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
10.XI   22  Луната е в последна четвърт.
11.XI   00  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
13.XI   10  Венера е 0.3° от Юпитер.
15.XI   05  Марс е 3,0° южно от Луната.
17.XI       Максимум на метеорния поток Леониди. Активност от 06.ХІ до 30.ХІ.
17.XI   02  Юпитер е 3,9° южно от Луната.
17.XI   10  Венера е 3,8° южно от Луната.
18.XI   11  Астероида >7 Iris е най-близо до Слънцето. Перихелий.
18.XI   13  Луната е в новолуние.
20.XI   12  Меркурий е 6,8° южно от Луната.
21.XI   02  Сатурн е 3,0° южно от Луната.
21.XI   20  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
22.XI   22  Нептун сменя посоката на видимото си движение.
24.XI   02  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (22°). Вечерна видимост.
25.XI   10  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
26.XI   19  Луната е в първа четвърт.
27.XI   08  Нептун е 1,1° северно от Луната.
28.XI   08  Меркурий е 3.1° от Сатурн.
30.XI   14  Уран е 4,1° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________ 

27 септември 2017

Октомври 2017 – видимост на планетите и астрономически ядления

Октомври.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.X     05:50  06:56  07:24  13:16  19:08  19:36  20:42
         15.X    06:06  07:11  07:40  13:12  18:44  19:13  20:18
         30.X    05:23  06:29  06:58  12:10  17:22  17:51  18:57
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.X - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.X - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Сатурн (Змиеносец, 0.5V);
цяла нощ - Уран (Риби, 5.7V), Нептун (Водолей, 7.8V);
сутрин - Венера (Лъв, Дева, -3.9V), Марс (Лъв, Дева, 1.8V).
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 8.6V), 2 Pallas (Еридан, 8.2V), 7 Iris (Овен, 7.0V), 8 Flora (Близнаци, 9.8V), 89 Julia (Пегас, 9.5V)
Комети:
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2458026,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
02.X    05  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
03.X    08  Венера е най-близо до Слънцето. Перихелий.
03.X    15  Нептун е 0,7° северно от Луната.
05.X    19  Венера е 0.2° от Марс.
05.X    21  Луната е в пълнолуние.
06.X    11  Астероида 89 Julia е най-близо до Слънцето. Перихелий.
06.X    21  Уран е 4,0° северно от Луната.
08.X    01  Марс е най-далече от Слънцето. Афелий.
08.X    23  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
09.X    08  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
12.X    15  Луната е в последна четвърт.
15.X    01  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
17.X    14  Марс е 1,7° южно от Луната.
18.X    04  Венера е 1,9° южно от Луната.
18.X    11  Меркурий е 0.9° от Юпитер.
19.X    06  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
19.X    20  Уран е в противостояние на Слънцето.
19.X    22  Луната е в новолуние.
20.X    08  Юпитер е 3,7° южно от Луната.
20.X    14  Меркурий е 5,0° южно от Луната.
21.X        Максимум на метеорния поток Ориониди. Активност от 02.Х до 07.ХІ.
24.X    14  Сатурн е 3,2° южно от Луната.
25.X    05  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
26.X    21  Юпитер е в съединение със Слънцето.
27.X    02  Марс пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
28.X    01  Луната е в първа четвърт.
29.X    02  Астероида 2 Pallas е в противостояние на Слънцето.
29.X    04  Преминаване към астрономическо време.Часовника се премества 
            един час назад.
29.X    08  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
29.X    14  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
30.X    01  Астероида 7 Iris е в противостояние на Слънцето.
30.X    23  Нептун е 0,8° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________ 

26 септември 2017

„Падащите звезди“ – изучаваме и различаваме понятията

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ



В живота на съвременния човек трайно са се настанили понятията: метеорит, болид, метеор, астероид и т.н. Винаги ли правилно употребяваме тези понятия? Предлагаме на вашето внимание най-обоснованите определения за тези термини:

Астероид – малко тяло от Слънчевата система. В повечето случай това е твърдо тяло с неправилна форма, обикалящо около Слънцето, най-често между орбитите на Марс и Юпитер, като тази област е наречена „пояс на астероидите“.

Болид – много ярък метеор с забележим ъглов размер, често видим и през деня, често оставя зад себе си димна следа и се чува гърмеж или свистене; понякога завършва с падане на метеорити.

Метеорит – твърдо тяло с естествен произход, паднало на земната повърхност от космоса. Метеоритите – това са неизпарилите се части от метеороидите, които се приемат за парчета от астероиди и комети.

Метеороид – относително неголямо твърдо междупланетно тяло. При навлизане от космическото пространство в атмосферата на планетата става причина за метеор и възможно падане на повърхността на планетата на метеорит.

Метеор – светеща следа, оставаща за миг след разрушаването на влетяло в атмосферата на планетата неголямо космическо тяло, например, парче от астероид. По народному метеорите се наричат „падащи звезди“.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

22 септември 2017

Есенно равноденствие

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ



На 22 септември дневното светило ще пресече небесния екватор и ще премине от северното небесно полукълбо в южното. В северното полукълбо на Земята ще настъпи астрономическа есен, а в южната – пролет. Този ден в астрономията се нарича ден на есенното равноденствие.


В денят на есенното равноденствие Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, като точно 12 часа е над хоризонта и 12 часа е под хоризонта, т.е. деня е равен на нощта.


През тези дни Слънцето еднакво осветява и северното и южното полукълбо. След есенното равноденствие Слънцето ще изгрява на юг от изтока и ще залязва южно от запада. Продължителността на денят започва стремително да намалява, като за ширината на София за три месеца ще намалее с 3 часа: на 22 септември продължителността на деня е 12 часа, а на 21 декември продължителността на деня е 9 часа.


Периода на есенното равноденствие в природата е свързан със събирането на реколтата, и със семената които ще преживеят тежката зима и отново ще покълнат през пролетта. За това празниците, близо до есенното равноденствие в различните народи винаги са свързани със събиране на реколта, равносметка и подготвяне за зимата

Поздравяваме ви с денят на есенното равноденствие и началото на астрономическата есен!


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 август 2017

Септември 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Септември.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.IX    05:11  06:22  06:51  13:26  20:01  20:30  21:41
         15.IX   05:30  06:38  07:06  13:21  19:36  20:05  21:13
         30.IX   05:49  06:55  07:22  13:16  19:09  19:38  20:44
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IX - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IX - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Юпитер (Дева, -1.7V), Сатурн (Змиеносец, 0.5V);
цяла нощ - Уран (Риби, 5.7V), Нептун (Водолей, 7.8V);
сутрин - Меркурий (Лъв, -1.2V), Венера (Рак, Лъв, -3,9V).
Астероиди:
1 Ceres (Близнаци, Рак, 8.8V), 2 Pallas (Еридан, 8.5V), 7 Iris (Овен, 7.9V), 89 Julia (Пегас, 9.0V)
Комети:
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457996,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
03.IX   12  Меркурий е 3.4° от Марс.
04.IX   18  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
04.IX   21  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
05.IX   08  Нептун е в противостояние на Слънцето.
06.IX   08  Нептун е 0,7° северно от Луната.
06.IX   10  Луната е в пълнолуние.
08.IX   23  Астероида 89 Julia е в противостояние на Слънцето.
09.IX   15  Уран е 4,1° северно от Луната.
10.IX   23  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
12.IX   13  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (18°). Утринна видимост.
13.IX   09  Луната е в последна четвърт.
13.IX   19  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
15.IX   15  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
16.IX   22  Меркурий е 3.4' от Марс.
17.IX   21  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
18.IX   03  Венера е 0,5° северно от Луната.
18.IX   22  Марс е 0,1° южно от Луната.
19.IX   02  Меркурий е 0,0° северно от Луната.
20.IX   08  Луната е в новолуние.
22.IX   13  Юпитер е 3,5° южно от Луната.
22.IX   23  Начало на астрономическата есен. Есенно равноденствие.
27.IX   03  Сатурн е 3,5° южно от Луната.
27.IX   09  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
27.IX   17  Астероида 4 Vesta е в съединение със Слънцето.
28.IX   05  Луната е в първа четвърт.
_______________________________________________________________________________ 

21 август 2017

Спътниците на Марс

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Земята и Марс са космически съседи. Те „бягат“ заедно вече няколко милиарда години, ту се сближават, ту се отдалечават един от друг. Земята се върти по орбита малко по-близо до Слънцето, а Марс малко по-далече. Пълна обиколка около Слънцето, Земята извършва за година, а Марс почти за две земни години. Понякога двете планети се оказват близо – една до друга – по космически мерки. Това се случва на всеки две години.

Великите противостояния на Марс за последните 200 години.

Сближаванията между Земята и Марс (или която и да е външна планета), астрономите наричат „противостояния“. Ако то настъпва от януари до март, разстоянието до Марс е около 100 милиона километра. Но ако планетите се доближат от юли до септември, когато Марс е най-близо до Слънцето, то разстоянието между планетите е 56-60 милиона километра. Такива противостояния се наричат велики, те настъпват на всеки 15-17 години. Следващото велико противостояние ще настъпи на 27 юли 2018 година. 

Марс и неговите спътници.
Тези моменти са най-благоприятни за наблюдение на Марс. Именно по време на великото противостояние през 1877 година, когато разстоянието между Марс и Земята е било 56,4 милиона километра, американския астроном Асаф Хол открива спътниците на Марс – Фобос (от гръцки φόβος страх) и Деймос (от гръцки δείμος ужас).

Характеристики на Марс и неговите спътници.

Положението на орбитите на Марс и неговите спътници е такова, че те могат да се наблюдават от повърхността на Марс само в екваториалната област. При това Фобос изглежда три пъти по малък от земната Луна, а Деймос е малко по-ярък от Венера на земното небе. На Марс няма пълни слънчеви затъмнения, тъй като неговите спътници са твърде малки, за да закрият напълно Слънцето. Но пълни затъмнения на Фобос настъпват почти всяка нощ.


По материали на:

Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

12 август 2017

Летният звезден дъжд – Персеиди

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци


През тези августовски нощи жителите на северното полукълбо на Земята очакват „звезден дъжд“, настъпва максимума на яркия метеорния поток Персеиди. Те се появяват на небето всяка година в периода от 20 юли до 20 август.


Максималната активност на този метеорен поток е през нощите от 11 до 13 август, когато жителите на цялото северно полукълбо на Земята могат да се любуват на най-популярния и ярък „звезден дъжд“ в годината. Очакват се от 100 до 150 метеора на час.


Персеидите се образуват в резултат от преминаването на Земята през шлейфа от прахови частици, отделени от кометата 109P/Суифт-Тътъл. Малките частици изгарят в земната атмосфера, образувайки звезден дъжд. Отначало той се „изсипва“ с по-голяма сила, след това постепенно отслабва.


Радианта на Персеиди се намира в съзвездието Персей, което се вижда през цялата нощ. За наблюдател в България към полунощ съзвездието Персей се намира в североизточната част на небето. Вечерта то започва своя път от северният хоризонт, а на сутринта се издига високо на небето, така че „падащите звезди“ премина през целия небосвод.


Персиидите са ярки бели метеори, ярко просветващи на небето. Светенето на някой особено ярки метеори продължава по няколко секунди. Най-добре е да се наблюдава потока далеч от градските светлени, тогава могат да се видят множество по-слаби метеори. За наблюдаване на метеорен дъжд не са необходими никакви астрономически прибори, затова всеки желаещ може да се наслади на нощното небесно зрелище.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

29 юли 2017

Звезден дъжд – Южни Делта-Аквариди

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци


Метеор от Южни Делта-Аквариди, 29.07.2013г.
Метеорният поток Южни Делта-Аквариди достига своя максимум на 29 юли. Той е активен всяка година от 12 юли до 23 август. За 2017 година максималния брой „падащи звезди“ е от 15 до 20 за час. Метеорният поток е получил името „Делта-Аквариди“, защото радианта му се намира в съзвездието Водолей, близо до звездата δ Водолей.

Радиант на метеорния поток Южни Делта-Аквариди.
Южните Делта-Аквариди най-добре се наблюдават в часовете преди разсъмване, далеч от градските светлини в южната част на небосвода, където в нощите на активност се намира съзвездието Водолей. Най-благоприятни райони за наблюдение са южните ширини на северното полукълбо. Наблюдателите в южното полукълбо имат преимущество, тъй като в периода на максимум, радианта се намира високо на небето.

Кометата 96/P Макхолц 1 на 16.04.2007г.
Източник на Южните Делта-Аквариди вероятно е късопериодичната комета 96/P Макхолц 1 (96/P Machholz 1), която извършва една обиколка около Слънцето за пет години. Тя е открита от Доналд Макхолц през 1986 година. Диаметъра на ядрото на кометата Макхолц е около 6,5 километра.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 юли 2017

Август 2017 - видимост на планетите и астрономически явления

Август.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.VIII  04:22  05:46  06:18  13:33  20:46  21:19  22:43
         15.VIII 04:45  06:03  06:33  13:31  20:28  20:59  22:16
         30.VIII 05:08  06:20  06:49  13:27  20:04  20:34  21:45
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VIII - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.VIII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Юпитер (Дева, -1.8V);
цяла нощ - Сатурн (Змиеносец, 0.3V), Уран (Риби, 5.7V), Нептун (Водолей, 7.8V);
сутрин - Венера (Близнаци, Рак, -4.0V).
Астероиди:
1 Ceres (Близнаци, 8.9V), 2 Pallas (Еридан, 9.1V), 7 Iris (Овен, 8.6V), 89 Julia (Риби, Пегас, 9.1V)
Комети:
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457965,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
02.VIII 15  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
02.VIII 20  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
03.VIII 10  Сатурн е 3,4° южно от Луната.
03.VIII 12  Уран сменя посоката на видимото си движение.
07.VIII 21  Луната е в пълнолуние.
07.VIII 21  Частично лунно затъмнение от земната сянка.Видимо от България.
08.VIII 13  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
10.VIII 02  Нептун е 0,8° северно от Луната.
12.VIII     Максимум на метеорния поток Персеиди. 
            Активност от 17.VІІ до 24.VІІІ.
12.VIII 09  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
13.VIII 11  Уран е 4,2° северно от Луната.
15.VIII 04  Луната е в последна четвърт.
18.VIII 16  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
19.VIII 07  Венера е 2,2° северно от Луната.
21.VIII 06  Марс е 1,5° северно от Луната.
21.VIII 13  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
21.VIII 21  Пълно слънчево затъмнение, невидимо в България.
21.VIII 21  Луната е в новолуние.
22.VIII 12  Меркурий е 5,9° южно от Луната.
25.VIII 18  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
25.VIII 18  Юпитер е 3,3° южно от Луната.
26.VIII 23  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
29.VIII 11  Луната е в първа четвърт.
30.VIII 14  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
30.VIII 14  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
30.VIII 17  Сатурн е 3,5° южно от Луната.
_______________________________________________________________________________ 

22 юли 2017

Кометите

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - малки тела от Слънчевата система

Кометата Макнот (C/2006 P1) – голямата комета от 2007 година.
Думата „комета“ в превод от древногръцки означава „космата звезда“. Кометите са малки тела от Слънчевата система, съставени от лед, прах и обикалящи около Слънцето по много разтегнати орбити – конично сечение (елипса, парабола, хипербола).

Орбита на кометата и еволюция на нейната опашка: На разстояние 3-4 а.е. от Слънцето от кометата започва да се образува опашка. Опашката се вижда добре при разстояние по-малко от 2 а.е.; Съставни части на кометата: ядро, кома, газова и прахова опашка. (а.е. – астрономическа единица, равна е на средното разстояние Земя – Слънце)
Характерните признаци на кометите се наблюдават при тяхното приближаване към Слънцето, това са кома (газ и прах обкръжаващи твърдото ядро) и дълга опашка (една или няколко, от йонизиран газ и прах). 

Малката и красива комета C/2015 V2 (Джонсън) в обкръжението на малки галактики.
Твърдото ядро на кометата се състои от каменни и метални тела, покрити с обвивка от замръзнали газове. При приближаване към Слънцето тя започва да се изпарява, по такъв начин от кометата постепенно се образува „опашка“, достигаща дължина стотици милиона километри. Слънчевият вятър отклонява опашката на кометата в противоположна на светилото посока и кара опашката на кометата да свети. 

Кометата Хейл-Боп (C/1995 O1) – голямата комета от 1997 година беше видима с невъоръжено око цели 18 месеца!
От малките тела на Слънчевата система само кометите могат да се видят с невъоръжено око, но опашатите звезди (така са наричали кометите в древността) са редки гости на нашето небе. 

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 юни 2017

Юли 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Юли.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.VII   03:38  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
         15.VII  03:54  05:28  06:02  13:32  21:02  21:36  23:10
         30.VII  04:19  05:44  06:16  13:33  20:49  21:21  22:47
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VII - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Юпитер (Дева, -2.0V);
цяла нощ - Сатурн (Змиеносец, 0.1V), Нептун (Водолей, 7.8V);
сутрин - Венера (Бик, Орион, -4.1V), Уран (Риби, 5.8V).
Астероиди:
2 Pallas (Кит, 9.5V), 7 Iris (Риби, 9.2V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Дева, хидра..., 7.1V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457934,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
01.VII  03  Луната е в първа четвърт.
01.VII  12  Юпитер е 2,6° южно от Луната.
03.VII  23  Земята е най-далече от Слънцето. Афелий.
06.VII  07  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
07.VII  06  Сатурн е 3,2° южно от Луната.
09.VII  07  Луната е в пълнолуние.
12.VII  08  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
13.VII  21  Нептун е 0,8° северно от Луната.
16.VII  22  Луната е в последна четвърт.
17.VII  05  Уран е 4,1° северно от Луната.
20.VII  14  Астероида 8 Flora е най-близо до Слънцето. Перихелий.
20.VII  14  Венера е 2,7° северно от Луната.
21.VII  20  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
23.VII  07  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
23.VII  12  Луната е в новолуние.
23.VII  14  Марс е 3,1° северно от Луната.
25.VII  03  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
25.VII  12  Меркурий е 0,8° южно от Луната.
27.VII  03  Марс е в съединение със Слънцето.
29.VII  01  Юпитер е 3,0° южно от Луната.
30.VII      Максимум на метеорния поток Южни Делта Аквариди. 
            Активност от 12.VІІ до 23.VІІІ.
30.VII  07  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (27°). Вечерна видимост.
30.VII  18  Луната е в първа четвърт.
_______________________________________________________________________________ 

21 юни 2017

Лятно слънцестоене

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 юни настъпва лятното слънцестоене. Слънцето достига най-отдалеченото си положение от небесния екватор в посока на северния небесен полюс. В северното полукълбо на планетата настъпва астрономическо лято, а в южното – зима. При това в северното полукълбо се наблюдава най-дългия ден и най-кратката нощ.


В течение на няколко дни преди и след момента на слънцестоене, Слънцето по пладне ще „остане на тази височина“, сякаш се е спряло за малко, за това тези ден се наричат стоене на Слънцето. След това Слънцето започва да се спуска на юг по пладне и денят започва да намалява.


За София продължителността на деня нараства от 15 часа и 6 минути в началото на юни до 15 часа и 19 минути в деня на слънцестоенето. Тези данни са валидни за географската ширина на София, около 43 градуса, като височината на Слънцето по пладне е около 70 градуса. 

В Санкт-Петербург настъпват бели нощи, а северно от 66 градуса северна ширина настъпва полярен ден. Например в Мурманск полярния ден е с продължителност 2 месеца – от 22 май до 22 юни. В този период Слънцето никога не се спуска под линията на хоризонта.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 юни 2017

Светлинната година

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Разстоянията между космическите обекти са така големи, че астрономите ги измерват не в метри и километри, а в светлинни години! Да, светлинната година не е единица за време, тя е единица за разстояние, приета в астрономията.


Светлинната година е извънсистемна единица за разстояние, равна на пътя, изминаван от светлината във вакум, без влияние на гравитационни полета, за едина земна (юлианска) година. Юлианската година е равна по определение на 365, 25 стандартни денонощия от 86 400 секунди СИ, или 31 557 600 секунди СИ. Означава се: 1 св.год. 1 св.год. = 9,46 трилиона километра.

Видимата светлина е една от формите на електромагнитното поле, възприемана от човешкото зрение. Скоростта на светлината във вакум е фундаментална константа, която характеризира геометричните свойства на пространство-времето като цяло. Според съвременните представи, скоростта на светлината във вакум е пределната скорост на движение на частиците и разпространение на взаимодействията. Тя е равна на 299 792 458 метра за секунда.


Например: светлината изминава разстоянието от повърхността на Слънцето до Земята за около 8 минути и 18 секунди. За да преодолее разстоянието от Земята до Луната на светлината са необходими 1,255 секунди. Светлината преодолява разстоянието от най-близката звезда Проксима Центавър за 4,24 години, а от Алфа Центавър за 4,37 години.




По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

13 юни 2017

Астрономическата единица

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи.


Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита.


Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра.

Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на разстояние в астрономията, равна на 149 597 870 километра. Тази стойност е получена въз основа на различни измервания в миналото и през 1976 година е приета от Международния астрономически съюз, като една от производните константи в системата от астрономическите константи за стандартната епоха J2000,0.


В обикновените астрономически изчисления се използва закръглената стойност 149 600 000 километра. Обаче за изчисляване на траекторията на полет на междупланетните сонди и други прицизни изследвания се изисква по-висока точност на измерване на астрономическата единица, затова стойността на 1 а.е. постоянно се уточнява чрез телеметрични измервания на сигналите от самите междупланетни сонди и радиолокационни измервания на разстоянието до планетите и астероиди.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 май 2017

Юни 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Юни.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.VI    03:41  05:17  05:51  13:24  20:57  21:32  23:08
         15.VI   03:32  05:13  05:48  13:27  21:06  21:41  23:22
         30.VI   03:37  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VI - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VI - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40
Планети:
вечер - ;
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.2V), Сатурн (Змиеносец, 0.0V);
сутрин - Венера (Риби, Овен, -4.3V), Уран (Риби, 5.9V), Нептун (Водолей, 7.9V).
Астероиди:
4 Vesta (Рак, Лъв, 8.1V), 7 Iris (Риби, 9.9V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Воловар, Дева, 6.7V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457904,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.VI   15  Луната е в първа четвърт.
03.VI   10  Венера е 1.7° от Уран.
03.VI   15  Венера е в най-голяма западна елонгация (46°). Утринна видимост.
04.VI   04  Юпитер е 2,2° южно от Луната.
05.VI       Кометата C/2015 V2 (Johnson) е най-близо до Земята.
06.VI   03  Астероида 1 Ceres е в съединение със Слънцето.
09.VI   01  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
09.VI   16  Луната е в пълнолуние.
10.VI   04  Сатурн е 3,1° южно от Луната.
10.VI   07  Юпитер сменя посоката на видимото си движение.
12.VI   11  Кометата C/2015 V2 (Johnson) е най-близо до Слънцето. Перихелий.
13.VI   00  Венера е най-далече от Слънцето. Афелий.
15.VI   00  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
15.VI   06  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
15.VI   13  Сатурн е в противостояние на Слънцето.
16.VI   16  Нептун е 0,7° северно от Луната.
17.VI   02  Нептун сменя посоката на видимото си движение.
17.VI   14  Луната е в последна четвърт.
19.VI   16  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
19.VI   21  Уран е 3,9° северно от Луната.
21.VI   01  Венера е 2,3° северно от Луната.
21.VI   07  Начало на астрономическото лято. Лятно слънцестоене.
21.VI   17  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
23.VI   13  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
24.VI   05  Луната е в новолуние.
24.VI   11  Меркурий е 5,3° северно от Луната.
24.VI   22  Марс е 4,4° северно от Луната.
27.VI   19  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
28.VI   22  Меркурий е 0.8° от Марс.
_______________________________________________________________________________ 

27 април 2017

Май 2017 - видимост на планетите и астрономически явления.

Май.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.V     04:30  05:50  06:21  13:23  20:26  20:57  22:17
         15.V    04:04  05:31  06:04  13:23  20:42  21:14  22:41
         30.V    03:43  05:18  05:52  13:24  20:56  21:30  23:05
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.V - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.V - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Марс (Бик, 1.6V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.4V), Сатурн (Змиеносец, Стрелец, 0.1V);
сутрин - Венера (Риби, -4.4V).
Астероиди:
4 Vesta (Рак, 8.0V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Воловар, 6.8V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Херкулес, Лира, 8.2V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457873,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
02.V    17  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
03.V    05  Луната е в първа четвърт.
04.V    13  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
06.V        Максимум на метеорния поток Ета Аквариди. 
            Активност от 19.ІV до 28.V.
06.V    16  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
08.V    02  Юпитер е 2,0° южно от Луната.
09.V    10  Венера пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
10.V    08  Меркурий е 2.4° от Уран.
11.V    00  Луната е в пълнолуние.
12.V    22  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
14.V    01  Сатурн е 3,1° южно от Луната.
18.V    02  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (26°). Утринна видимост.
19.V    03  Луната е в последна четвърт.
19.V    04  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
20.V    08  Нептун е 0,5° северно от Луната.
22.V    17  Венера е 2,3° северно от Луната.
23.V    09  Уран е 3,7° северно от Луната.
24.V    05  Меркурий е 1,5° северно от Луната.
25.V    22  Луната е в новолуние.
26.V    04  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
27.V    05  Марс е 5,3° северно от Луната.
31.V    14  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
_______________________________________________________________________________ 
 

19 април 2017

Звезден дъжд в съзвездието Лира

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци

През пролетните нощи от 16 до 25 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час.


Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори.


Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя се е доближила до Слънцето (перихелий) на 3 юни 1861 година. Следващия път, когато тя ще се окаже в точката на перихелия ще е през 2276 година.

Лириди са един от най-старите наблюдавани и действащи всяка година метеорни потоци. В миналото той е бил значително по-активен от сега. Историческите сведения показват, че хората са наблюдавали Лиридите повече от 2500 години. Най-ранното споменаване е от Китай, където е записано, че „звездите падаха като дъжд“ в нощта на 16 март 687 година преди нашата ера. На 20 април 1803 година над източното крайбрежие на САЩ се е разразил истински метеорен ураган. Броя на падащите звезди достигал до 700 за час. Сега Лиридите са се превърнали в по-слабо небесно представление, но поднасят изненади, а това е, което поддържа интереса към тях.


Метеорния поток е наречен на съзвездието, в което е разположен радианта му. Радианта на априлския поток лежи на границата между съзвездията Лира и Херкулес, но е по-близо до Лира. От тук и името му – Лириди.

За да наблюдавате метеорния дъжд Лириди не ви е нужен телескоп или бинокъл. Прелитащите метеори се виждат с невъоръжено око. Най-доброто време за наблюдение е след полунощ до изгрева на Слънцето. Лиридите най-добре са видими от средните северни широчини, когато Вега се намира най-високо на небето. Метеорите на Лириди са бели и бързи. Те нямат забележими опашки, но се характеризират с ярки избухвания.

Ясно звездно небе и удачни наблюдения!


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

06 април 2017

Хиперион – спътникът на Сатурн

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Хиперион е един от 62-та известни естествени спътници на Сатурн. Той е най-голямото несферично тяло в Слънчевата система. Вероятно Хиперион е бил част от по-голямо тяло, което се е разрушило заради силен сблъсък в миналото.


Размерите на спътника са неголеми – 360*266*205 километра. Средната плътност е 0,54 г/см³, което е почти два пъти по-малко от плътността на водата. Ако поставим Хиперион в гигантски океан, то той няма да потъне. Тази ниска средна плътност добре се съгласува с удивителния външен вид на спътника: неговата повърхност е пореста, като на морска гъба, за това, всичко, което се сблъсква с него, прониква на голяма дълбочина, оставяйки следи от катастрофални сблъсъци. Температурата на повърхността му е -180°С.


Продължителността на денонощието на Хиперион постоянно се променя. Това е така, защото въртенето на спътника е хаотично, направлението на оста на въртене се изменя непредсказуемо. Причината, вероятно е, че спътника има неправилна форма и значително разтегната орбита, което усложнява неговите приливни взаимодействия със Сатурн. Освен това, силно влияние на неговите движения оказва и Титан.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 март 2017

Април 2017 – видимост на планетите и астрономически явления.

Април.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.IV    05:31  06:40  07:09  13:30  19:52  20:20  21:29
         15.IV   05:02  06:15  06:45  13:26  20:08  20:37  21:50
         30.IV   04:32  05:51  06:22  13:23  20:25  20:56  22:15
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IV - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IV - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Меркурий (Овен, 0.1V), Марс (Овен, Бик, 1.5V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.5V);
сутрин - Венера (Риби, -4.5V), Сатурн (Стрелец, 0.3V).
Астероиди:
1 Ceres (Овен, Бик, 9.0V), 4 Vesta (Близнаци, 7.7V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Херкулес, 7.5V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Дракон, Херкулес, 6.6V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457843,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.IV       Кометата 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak е най-близо до Земята.
01.IV   13  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (19°). Вечерна видимост.
03.IV   21  Луната е в първа четвърт.
06.IV   08  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
07.IV   12  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
08.IV   00  Юпитер е в противостояние на Слънцето.
10.IV   04  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
11.IV   01  Юпитер е 2,1° южно от Луната.
11.IV   09  Луната е в пълнолуние.
12.IV   20  Кометата 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak е най-близо до Слънцето. 
            Перихелий.
13.IV   02  Венера сменя посоката на видимото си движение.
14.IV   08  Уран е в съединение със Слънцето.
15.IV   13  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
16.IV   21  Сатурн е 3,2° южно от Луната.
19.IV   12  Луната е в последна четвърт.
20.IV   08  Меркурий е в долно съединение със Слънцето,
22.IV       Максимум на метеорния поток Лириди. Активност от 16.ІV до 25.ІV.
22.IV   01  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
22.IV   22  Нептун е 0,2° северно от Луната.
24.IV   00  Венера е 4,9° северно от Луната.
25.IV   21  Уран е 3,5° северно от Луната.
25.IV   23  Меркурий е 4,3° северно от Луната.
26.IV   07  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
26.IV   15  Луната е в новолуние.
27.IV   19  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
28.IV   12  Марс е 5,7° северно от Луната.
28.IV   17  Меркурий е 0.1° от Уран.
_______________________________________________________________________________ 
 

25 март 2017

Прецесия - третото движение на Земята

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята

Земята както и другите планети, се върти около своята ос и около Слънцето.


Земна ос наричат въображаемата права линия, около която се върти Земята, тя съединява двата полюса - северния и южния. В днешно време земната ос е насочена към Полярната звезда. Заради това, ние от Земята (северното полукълбо) наблюдаваме небосвод, който се върти около тази звезда. Не винаги е било така. Тъй като земната ос подобно на дръжката на пумпал описва конус, за около 25 800 години, за този период оста сочи към различни звезди. Това трето движение на Земята след годишното и денонощното се нарича прецесия. Прецесията е открита от великия астроном от древността Хипарх през втори век преди нашата ера.


Когато земната ос в течение на няколко века сочи към дадена звезда, тя временно става полярна. Нашата сегашна полярна звезда се намира в съзвездието Малка мечка, и е получила име „Полярната“

Преди нея полярна е била звездата Кохаб ел Шемали, което в превод от арабски, означава „Звезда на севера“, това е втората по яркост звезда в съзвездието Малка мечка. Около 3100 година полярна звезда ще бъде гама от Цефей, като тя ще остане новата полярна звезда до около 5100 година. След 13 000 години земната ос ще сочи към най-ярката звезда от северното небе Вега от съзвездието Лира, която вече е била полярна преди 14 000 години.

Явлението прецесия настъпва при изменение положението в пространството на оста на въртене на Земята под влияние на привличането от Луната и Слънцето. Като добавим към този процес инерцията на въртене, оста на Земята, запазва неизменен своя наклон към еклиптиката (плоскостта на земната орбита) и описва конична повърхност. Добър пример за движението прецесия може да служи жироскопа. Най-простия пример на жироскоп е детския пумпал. Когато го завъртим достатъчно бързо, то и слаб тласък е достатъчен, за да го изведе от вертикално положение. Той не пада веднага на страни, неговата ос известно време ще описва конус, без да изменя наклона си към хоризонта.

Въртенето на оста на нашата планета има разнообразни последствия. Преди всичко то съкращава продължителността на тропическата година, измервана от равноденствие до равноденствие.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!