27 март 2017

Април 2017 – видимост на планетите и астрономически явления.

Април.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.IV    05:31  06:40  07:09  13:30  19:52  20:20  21:29
         15.IV   05:02  06:15  06:45  13:26  20:08  20:37  21:50
         30.IV   04:32  05:51  06:22  13:23  20:25  20:56  22:15
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IV - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IV - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Меркурий (Овен, 0.1V), Марс (Овен, Бик, 1.5V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.5V);
сутрин - Венера (Риби, -4.5V), Сатурн (Стрелец, 0.3V).
Астероиди:
1 Ceres (Овен, Бик, 9.0V), 4 Vesta (Близнаци, 7.7V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Херкулес, 7.5V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Дракон, Херкулес, 6.6V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457843,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.IV       Кометата 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak е най-близо до Земята.
01.IV   13  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (19°). Вечерна видимост.
03.IV   21  Луната е в първа четвърт.
06.IV   08  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
07.IV   12  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
08.IV   00  Юпитер е в противостояние на Слънцето.
10.IV   04  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
11.IV   01  Юпитер е 2,1° южно от Луната.
11.IV   09  Луната е в пълнолуние.
12.IV   20  Кометата 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak е най-близо до Слънцето. 
            Перихелий.
13.IV   02  Венера сменя посоката на видимото си движение.
14.IV   08  Уран е в съединение със Слънцето.
15.IV   13  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
16.IV   21  Сатурн е 3,2° южно от Луната.
19.IV   12  Луната е в последна четвърт.
20.IV   08  Меркурий е в долно съединение със Слънцето,
22.IV       Максимум на метеорния поток Лириди. Активност от 16.ІV до 25.ІV.
22.IV   01  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
22.IV   22  Нептун е 0,2° северно от Луната.
24.IV   00  Венера е 4,9° северно от Луната.
25.IV   21  Уран е 3,5° северно от Луната.
25.IV   23  Меркурий е 4,3° северно от Луната.
26.IV   07  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
26.IV   15  Луната е в новолуние.
27.IV   19  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
28.IV   12  Марс е 5,7° северно от Луната.
28.IV   17  Меркурий е 0.1° от Уран.
_______________________________________________________________________________ 
 

25 март 2017

Прецесия - третото движение на Земята

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята

Земята както и другите планети, се върти около своята ос и около Слънцето.


Земна ос наричат въображаемата права линия, около която се върти Земята, тя съединява двата полюса - северния и южния. В днешно време земната ос е насочена към Полярната звезда. Заради това, ние от Земята (северното полукълбо) наблюдаваме небосвод, който се върти около тази звезда. Не винаги е било така. Тъй като земната ос подобно на дръжката на пумпал описва конус, за около 25 800 години, за този период оста сочи към различни звезди. Това трето движение на Земята след годишното и денонощното се нарича прецесия. Прецесията е открита от великия астроном от древността Хипарх през втори век преди нашата ера.


Когато земната ос в течение на няколко века сочи към дадена звезда, тя временно става полярна. Нашата сегашна полярна звезда се намира в съзвездието Малка мечка, и е получила име „Полярната“

Преди нея полярна е била звездата Кохаб ел Шемали, което в превод от арабски, означава „Звезда на севера“, това е втората по яркост звезда в съзвездието Малка мечка. Около 3100 година полярна звезда ще бъде гама от Цефей, като тя ще остане новата полярна звезда до около 5100 година. След 13 000 години земната ос ще сочи към най-ярката звезда от северното небе Вега от съзвездието Лира, която вече е била полярна преди 14 000 години.

Явлението прецесия настъпва при изменение положението в пространството на оста на въртене на Земята под влияние на привличането от Луната и Слънцето. Като добавим към този процес инерцията на въртене, оста на Земята, запазва неизменен своя наклон към еклиптиката (плоскостта на земната орбита) и описва конична повърхност. Добър пример за движението прецесия може да служи жироскопа. Най-простия пример на жироскоп е детския пумпал. Когато го завъртим достатъчно бързо, то и слаб тласък е достатъчен, за да го изведе от вертикално положение. Той не пада веднага на страни, неговата ос известно време ще описва конус, без да изменя наклона си към хоризонта.

Въртенето на оста на нашата планета има разнообразни последствия. Преди всичко то съкращава продължителността на тропическата година, измервана от равноденствие до равноденствие.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

07 март 2017

Хаумея - бързо въртящата се планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета

Хаумея е четвъртата по големина планета джудже и е най-бързо въртящото се тяло от всички известни обекти в Слънчевата система с диаметър по-голям от 100 километра. Пълно завъртане около своята ос тя извършва за по-малко от четири часа, а пълно завъртане около Слънцето за 282 земни години. Заедно с трите планети джуджета Плутон, Ерида и Макемаке, Хаумея се движи около Слънцето в Пояса на Кайпер - далечна зона от ледени обекти отвъд орбитата на Нептун.


За разлика от другите планети, Хаумея представлява удължен елипсоид с диаметри 1960×1518×996 километра (и среден диаметър около 1400 километра) въртящ се с огромна скорост. Голямата скорост на въртене ѝ е придала тази необичайна форма на удължено яйце.


Орбитата на Хаумея е удължена и наклонена спрямо плоскостта на еклиптиката под ъгъл от 28,2°. Максималното разстояние от Хаумея до Слънцето е 7,7 милиарда километра, а минималното е 5,16 милиарда километра. Хаумея никога не навлиза вътре в орбитата на Нептун. Хаумея премина през афелия (най-отдалечената точка от орбитата ѝ) в края на 1991 - началото на 1992 година и сега се приближава към Слънцето.


Повърхността на Хаумея е покрита с воден лед, премесен с минерални вещества. Интересно е, че на Хаумея има голямо петно с червен оттенък. Произхода на това петно за сега е загадка. Възможно е, това да е следа от сблъсък с друго космическо тяло, ударът с което е придал на Хаумея изкривена форма и така бързото въртене. Тогава това червено петно може да представлява смес от материала на „снаряда“ и разкритите вътрешни пластове на планетата.


Хаумея е открита от испанска и американска група астрономи, независимо един от друг, през март 2003 година и през декември 2004 година. Хаумея има два спътника, които са наречени с имената на дъщерите на богинята Хаумея (хавайската богиня на плодородието): Хииака (Hi'iaka) и Намака (Namaka).

(Някой от стойностите очевидно подлежат на уточняване. - бележка на преводача)

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 февруари 2017

Три планети и комета на вечерното небе в западна посока.


Около 19 часа в края на февруари и първите дни на март в западна посока могат да се видят планетите Венера, Марс, Уран и кометата 2Р Енке. (Както е показано на изображението.)

Първа след залеза на Слънцето може да се забележи планетата Венера. Тя е ярка с голям почти видим с просто око диск, осветен по-малко от една четвърт от Слънцето. Ефемериди на Венера

Малко по-нагоре от Венера, час след залеза на слънцето ще се види с просто око Марс, като червена звезда. Наблюдението му в телескоп няма да покаже повече, тъй като планетата сега е с малък видим диаметър. Ефемериди на Марс

Много близо до Марс в бинокъл или телескоп може да се забележи мъглива жълта звезда, това е планетата Уран. Блясъкът на Уран е на границата на видимото с просто око. Ефемериди на Уран

Ниско над хоризонта с бинокъл може да се открие мъгливото петно на кометата 2P/Encke, която се доближава до Земята и Слънцето, като ще е видима все още през първата седмица на март. Ефемериди на кометата

От 28 февруари на запад ще се появи и младата луна със тънък осветен сърп и пепелява неосветена част.

Приятни и полезни мигове под пролетното небе!

Март 2017 - видимост на планетите и астрономически явления

Март 2017.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.III   05:28  06:33  07:02  12:39  18:16  18:44  19:49
         15.III  05:04  06:10  06:38  12:35  18:33  19:00  20:07
         30.III  05:35  06:43  07:12  13:31  19:50  20:18  21:27
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.III - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.III - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40
Планети:
вечер - Меркурий (Риби, -0.8V), Венера (Риби, -4.4V), Марс (Риби, Овен, 1.4V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.4V);
сутрин - Сатурн (Стрелец, 0.4V).
Астероиди:
1 Ceres (Овен, 9.0V), 4 Vesta (Близнаци, 7.3V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Херкулес, 8.6V), 2P/Encke (Риби, 4.2V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Лъв, Малък лъв, Малка мечка, 7.0V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457812,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
01.III  04  Венера е 9,8° северно от Луната.
01.III  20  Уран е 3,4° северно от Луната.
01.III  23  Марс е 4,1° северно от Луната.
02.III  04  Нептун е в съединение със Слънцето.
02.III  16  Венера сменя посоката на видимото си движение.
03.III  09  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
04.III  13  Меркурий е 1.0° от Нептун.
05.III  13  Луната е в първа четвърт.
07.III  03  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
10.III  04  Кометата 2P/Encke е най-близо до Слънцето. Перихелий.
11.III  06  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
12.III      Кометата 2P/Encke е най-близо до Земята.
12.III  16  Луната е в пълнолуние.
14.III  23  Юпитер е 2,3° южно от Луната.
15.III  04  Астероида 2 Pallas е в съединение със Слънцето.
18.III  14  Меркурий е 8.5° от Венера.
18.III  19  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
18.III  23  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
20.III  12  Начало на астрономическата пролет. Пролетно равноденствие.
20.III  12  Сатурн е 3,4° южно от Луната.
20.III  17  Луната е в последна четвърт.
23.III  11  Астероида 20 Massalia е в съединение със Слънцето.
23.III  15  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
25.III  12  Венера е в долно съединение със Слънцето
25.III  17  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
26.III  03  Преминаване към лятно време.Часовника се преместват един час напред.
26.III  11  Нептун е 0,0° северно от Луната.
26.III  18  Меркурий е 2.1° от Уран.
27.III  22  Венера е 10,7° северно от Луната.
28.III  05  Луната е в новолуние.
29.III  08  Уран е 3,4° северно от Луната.
29.III  14  Меркурий е 6,3° северно от Луната.
30.III  15  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
30.III  18  Марс е 5,3° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________ 
 

25 февруари 2017

Ерида - най-далечната планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета

Ерида е най-отдалечената от Слънцето планета джудже и втора по размер след Плутон (диаметъра на Ерида е само с 48 километра по-малък от този на Плутон).


Извънредно бледия обект е открит на 21 октомври 2003 година на разстояние 98 астрономически единици от Слънцето (98 средни разстояния Земя-Слънце). В 2005 година откритието е потвърдено и е представена като възможна 10 планета от нашата Слънчева система, тъй като това е първият обект от пояса на Кайпер, който е съразмерен с Плутон. На 29 юни 2005 година на света бе обявена „новата планета“.


Откриването на тази малка планета предизвика дискусия, която завърши с понижаване статута на Плутон. Това решение на Международния астрономически съюз предизвика многобройни спорове, не всички бяха съгласни с изменението на статута на Плутон. Затова не е странно, че планетата е наречена на гръцката богиня на раздора - Ерида.


Повърхността на Ерида е покрита с метанов сняг, затова планетата има сив оттенък. Средното разстояние на Ерида от Слънцето е 68,05 астрономически единици (10,18 милиарда километра), орбитата и е силно удължена и наклонена под ъгъл от 44° спрямо еклиптиката. За една обиколка на Ерида около нашето светило, изминават около 558 земни години. Тъй като орбитата на планетата е силно удължена, при доближаване към Слънцето, замръзналият газ се топи и се появява на планетата временна атмосфера.


Ерида се намира на толкова голямо разстояние от Слънцето, че температурата на нейната повърхност може да достигне -253 °С. Предполага се, че следващия път, когато ще се появи атмосфера на планетата, ще е след 250 години, в средата на 23 век.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 февруари 2017

Макемаке - планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета


Макемаке е третата по големина планета джудже в Слънчевата система. Заедно с трите планети джуджета Плутон, Ерида и Хаумея, Макемаке се движи около Слънцето в Пояса на Кайпер – далечна зона от ледени обекти, отвъд орбитата на Нептун и се явява най-големия от известните класически обекти на този пояс и втория по яркост и по отдалеченост от Слънцето след Плутон.


Макемаке за разлика от Плутон няма атмосфера, но нейната повърхност по химически състав е сходна с повърхността на Плутон. Повърхността на Макемаке е покрита с големи количества почти чист метанов лед, който придава на планетата джудже червен цвят.


Диаметъра на Макемаке е сравним с този на Хаумея и е около 1420 километра. В 2011 година учените установиха, че екваториалния диаметър на Макемаке е 1502 ± 45 километра, а полярния – 1430 ± 9 километра. Пълно завъртане около оста си, Макемаке извършва за 7,7 часа, а около Слънцето за 306 земни години.


Орбитата на Макемаке е удължена и наклонена спрямо плоскостта на еклиптиката на 29°. Максималното разстояние от Макемаке до Слънцето е 7,9 милиарда километра, а минималното – 5,69 милиарда километра. Макемаке никога не навлиза вътре в орбитата на Нептун, но периодично може да се окаже по-близо до Слънцето, отколкото Плутон. Сега (2017 година) Макемаке се намира близо до точката на афелий (най-отдалечената точка на орбитата), която ще достигне в юни 2034 година.

Това небесно тяло бе открито на 31 март 2005 година от група американски астрономи, в която влизат Майк Браун, С.А.Трухильо и Д.Рабиновиц, чрез 122 сантиметровия телескоп в Паломарската обсерватория, а през 2006 година (заедно с Плутон и Ерида) бе включено в каталога на малките планети под номер 136 472. Майкъл Браун предложи, да бъде наречено в чест на Маке-маке – създателя на човечеството и бог на изобилието в митологията на коренните жители на Великденските острови – рапануя.

Фотоснимка на спътника на Макемаке.

През 2016 година бе обявено за откриване на малък спътник  на Макемаке. Той получи официалното означение S/2015 (136472) 1 и неофициалното име МК 2. Спътника е повече от хиляда пъти по-блед от Макемаке. Неговия диаметър достига 160 километра и се върти около планетата джудже на разстояние около 21 хиляди километра.

(Очевидно свойствата на Макемаке са близки по стойност до тези на Хаумея и подлежат на уточняване. бележка на преводача) 
 
По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!