27 юни 2018

Юли 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Юли.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.VII   03:37  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
15.VII  03:54  05:28  06:02  13:32  21:02  21:36  23:10
30.VII  04:18  05:44  06:16  13:33  20:49  21:22  22:47
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VII - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Меркурий (Рак, 0.0), Венера (Лъв, -4.2); *(съзвездие, звездна величина)
цяла нощ - Марс (Козирог, -2.8), Юпитер (Везни, -2.3), Сатурн (Стрелец, 0.0), Нептун (Водолей, 7.8);
сутрин - Уран (Овен, 5.8);
Астероиди:
1 Ceres (Лъв, 8.8), 3 Juno (Кит, 9.4), 4 Vesta (Змиеносец, 5.6);
Комети:
C/2017 S3 (PANSTARRS) (Колар, Жираф, 8.3), 21P/Giacobini-Zinner (Лебед, Цефей, 9.0);
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458299,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.VII  02  Марс е 4,7° южно от Луната.
04.VII  05  Нептун е 2,4° северно от Луната.
06.VII  10  Луната е в последна четвърт.
06.VII  19  Земята е най-далече от Слънцето. Афелий.
07.VII  19  Уран е 4,7° северно от Луната.
10.VII  04  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
11.VII  06  Юпитер сменя посоката на видимото си движение.
12.VII  08  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (26°). Вечерна видимост.
13.VII  05  Луната е в новолуние.
13.VII      Частично слънчево затъмнение, невидимо от България.
13.VII  11  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
14.VII  05  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
15.VII  02  Меркурий е 2,2° южно от Луната.
16.VII  07  Венера е 1,6° южно от Луната.
19.VII  22  Луната е в първа четвърт.
20.VII  12  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
21.VII  05  Юпитер е 4,2° южно от Луната.
21.VII  08  Астероида 2 Pallas е най-близо до Слънцето. Перихелий.
25.VII  08  Сатурн е 2,0° южно от Луната.
25.VII  10  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
27.VII  07  Марс е в противостояние на Слънцето.
27.VII  08  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
27.VII  21  Марс е 6,7° южно от Луната.
27.VII  23  Луната е в пълнолуние.
27.VII  23  Пълно лунно затъмнение от земната сянка, видимо от България.
28.VII  01  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
30.VII      Максимум на метеорния поток Южни Делта Аквариди. 
            Активност от 12.VІІ до 23.VІІІ.
31.VII  10  Нептун е 2,4° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________

23 юни 2018

Сребристи облаци

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Сребристи облаци

Сребристите облаци са най-високите облачни образования в земната атмосфера, възникващи на височина от 70 до 95 километра. Тях ги наричат още – полярни мезосферни облаци (polar mesospheric clouds, PMC) или нощни светещи облаци (noctilucent clouds, NLC). Това са светли, полупрозрачни облаци, които понякога са видими на тъмното небе през летните нощи от средните и големи ширини. 


„Тези облаци ярко блестяха на нощното небе с чисти, бели, сребристи лъчи, с лек син оттенък, придобивайки в непосредствена близост до хоризонта жълто-златист оттенък“ – така описва нощните светещи облаци Витолд Карлович Цераски, наблюдавал ги за първи път на 12 юни 1885 година от Москва.


Сребристите облаци се образуват във горните слоеве на атмосферата, на височина 80-90 километра и се осветяват от слънцето, когато е под хоризонта (за това от северното полукълбо те се наблюдават в северната част на небето, а в южното полукълбо на юг). За тяхното образуване е необходимо съчетание от три фактора: достатъчно количество водна пара; много ниска температура (до -100 С); наличие на малки прахови частици, по които да кондензират водните пари, превръщайки се в кристалчета лед.

При формирането на сребристите облаци, като центрове за кондензация на влагата, вероятно, служат частици от метеорен прах. Слънчевата светлина, разсеяна от малките кристали лед, придава на облаците техния характерен сиво-син цвят. Заради високото си разположение сребристите облаци светят само нощно време, разсейвайки слънчева светлина, идваща от под хоризонта. Денем, даже на фона на чисто синьо небе тези облаци са невидими, те са много фини, „ефирни“. Само полумрака и нощната тъмнина ги правят видими за наземен наблюдател. Обаче, с помощта на апаратура, издигната на голяма височина, тези облаци могат да се регистрират и през деня. Лесно можем да се убедим в прозрачността на сребристите облаци – през тях прекрасно се виждат звездите. 


Да се наблюдават сребристите облаци е възможно само през летните месеци от северното полукълбо през юни-юли, обикновено от средата на юни до средата на юли и само от географски ширини от 45 до 70 градуса, при това те по-често се виждат от 55 до 65 градуса ширина. В южното полукълбо ги наблюдават в края на декември и през януари от ширини от 40 до 65 градуса. През това време от годината и при тези ширини Слънцето даже и в полунощ не се спуска дълбоко под хоризонта, и неговите косо падащи лъчи осветяват стратосферата, където на средна височина от 83 километра се появяват сребристите облаци. По правило, те се виждат ниско над хоризонта, на височина от 3 до 10 градуса в северната част на небето (за наблюдател от северното полукълбо). При внимателно наблюдение ги откриват всяка година, но те не винаги са ярки. (От България сребристи облаци се наблюдават след/преди настъпването на гражданския полумрак, по време на астрономическия полумрак, т.е слънцето да е 6-18 градуса под хоризонта. б.п.)


До сега в научната общност няма единно мнение относно произхода на сребристите облаци. Факта, че това атмосферно явление не е наблюдавано до 1885 година е довело много учени до мисълта, че тяхното появяване е свързано с мощен катастрофичен процес на Земята – изригването на вулкана Каракатау в Индонезия на 27 август 1883 година, когато в атмосферата е изхвърлено около 35 милиона тона вулканична пепел и огромна маса водна пара. Изказани са и други хипотези: метеорна, техногенна, хипотеза за „слънчевия дъжд“ и т.н. До днес много факти в тази област са непълни и противоречиви, затова сребристите облаци остават вълнуващ проблем за много естествоизпитатели.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

09 юни 2018

Ъглови размери

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Ъглови размери



Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя.


Например, да се доближим до прозореца и погледнем близкия строителен кран – неговата дълга стрела се е разпростряла на половината небе и за да я разгледаме цялата, от кабината до там където завършва и от нея увисва надолу въжето с куката, трябва да завъртим глава. Стрелата на крана има някаква ъглова дължина, измервана в градуси и равна на величината, на която ще извъртим глава около въображаема ос в нашата шия, нека да е 45°. А ако строежа е в съседния квартал? Тогава крана се намира далече и за да преместим поглед от единия край на неговата стрела до другия, на нас ни е необходимо да завъртим главата на по-малък ъгъл, например 5°. Същите ъгли са, ако завъртим зениците на очите. 


По рисунката с изображение на съзвездието Голямата мечка може да узнаем разстоянията между звездите в съзвездието, а също да „калибрираме“ пръстите на своята ръка за небесни измервания. Да изпънем ръката и да разположим пръстите така, както е показано на рисунката, за да измерим разстоянието между интересуващите ни обекти.


Ъгловия размер на астрономическите обекти се нарича ъглов диаметър. Видимите диаметри на звездите са извънредно малки и само за някой от тях достигат няколко стотни части от секундата, градусите са значително голяма мярка за небесните тела. За това ъгловите диаметри на планетите и звездите се измерват в ъглови минути (') и секунди (").


Ъгловата секунда се използва в астрономията при измерване на плоски ъгли в градусна мярка. При измерване на ъгли в часова мярка се използва мерна единица „секунда“. Връзката между тези величини се определя от формулата 1s = 15". В окръжността се съдържат 360° (градуса), а в полуокръжността – 180°, така че ъгловото разстояние между две противоположни точки на хоризонта е 180°. Ъгловото разстояние между хоризонта и зенита е 90°.

Обекти намиращи се на различно разстояние, например Слънцето и Луната, могат да имат близки ъглови диаметри и в същото време значително да се различават по своите истински линейни размери. Например, средния диаметър на Луната е равен на 31'05" и той се изменя от 29′24″ до 33′40″. Средния диаметър на слънцето е  равен на 31′59″ и също се изменя от 31′27″ до 32′31″. Получава се, че ъгловите размери на Слънцето и Луната са почти еднакви и равни на половин градус, в същото време техните линейни размери се различават почти 400 пъти!


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 май 2018

Юни 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Юни.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.VI    03:41  05:17  05:51  13:24  20:57  21:31  23:07
15.VI   03:32  05:13  05:48  13:27  21:06  21:41  23:22
30.VI   03:36  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VI - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VI - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40
Планети:
вечер - Меркурий (Близнаци, -1.0), Венера (Близнаци, Рак, -4.0);
цяла нощ - Марс (Козирог, -2.0), Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.1);
сутрин - Нептун (Водолей, 7.9);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Лъв, 8.7), 4 Vesta (Стрелец, 5.4);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458269,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.VI   03  Сатурн е 1,6° южно от Луната.
01.VI   21  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
02.VI   19  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
03.VI   13  Марс е 3,1° южно от Луната.
03.VI   16  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
06.VI   05  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
06.VI   13  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
06.VI   21  Луната е в последна четвърт.
06.VI   22  Нептун е 2,3° северно от Луната.
10.VI   09  Уран е 4,6° северно от Луната.
13.VI   22  Луната е в новолуние.
14.VI   16  Меркурий е 4,6° северно от Луната.
15.VI   02  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
16.VI   15  Венера е 2,3° северно от Луната.
16.VI   20  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
19.VI   15  Нептун сменя посоката на видимото си движение.
19.VI   23  Астероида 4 Vesta е в противостояние на Слънцето.
20.VI   13  Луната е в първа четвърт.
21.VI   13  Начало на астрономическото лято. Лятно слънцестоене.
24.VI   00  Юпитер е 4,0° южно от Луната.
27.VI   16  Сатурн е в противостояние на Слънцето.
28.VI   06  Сатурн е 1,8° южно от Луната.
28.VI   07  Луната е в пълнолуние.
28.VI   16  Марс сменя посоката на видимото си движение.
30.VI   05  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
30.VI   19  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
_______________________________________________________________________________

13 май 2018

Звездна величина

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина

При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина.


Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m.

Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е разпределил по промеждутъчни величини.

По-късно астрономите са решили да формализират скалата въведена от Хипарх. Съвременната скала на звездни величини е въвел английският астроном Норман Погсън в 1856 година. Той е предложил разликата в блясъка да е от пет звездни величини, ако една звезда е 100 пъти по-ярка от друга. По такъв начин, се получава, че съвременната скала на звездните величини е логаритмична: звезда от 1-ва величина е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 2-ра звездна величина, а тя на свой ред е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 3-та звездна величина и така нататък. За начало на скалата астрономите са приели блясъка на бялата звезда Вега, блясъка на която е приравнен на 0-ва звездна величина. 

На тъмно небе извън града при нормално зрение окото на човека различава звезди до 6m, с помощта на големите наземни телескопи могат да се фотографират звезди до 26m, а космическият телескоп „Хъбъл“ е видял звезди до 31,5m. Следователно очите на човек отстъпват по чувствителност на голям наземен телескоп 20m, а на космически 25m. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

05 май 2018

Майските Аквариди

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – метеорни потоци


От 19 април до 28 май ще е активен метеорният поток с радиант в съзвездието Водолей – Ета Аквариди. На 6 май в 11 часа ще настъпи пика на активност на пролетния звезден дъжд, очакват се от 10 до 55 метеора в час. 



През този период Земята преминава през потока частици останали от знаменитата комета Халей. Прахови частици и по-големи съставляващи на кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100-120 километра и красиво изгарят, оставяйки ярки светещи следи.

Звездното небе на 5, 6 и 7 май в 4:00 часа.
Най-добре този поток се вижда от зоната на тропиците и южното полукълбо, където могат да се наблюдават от 40 до 55 метеора за час в нощта на максимална активност. Северно от екватора се наблюдават от 10 до 30 метеора за час. От средните ширини радианта на Ета Акваридите се вижда не високо над югоизточния хоризонт само няколко часа преди разсъмване. Заради това най-доброто време за наблюдение на Ета Акваридите е преди разсъмване между 3 и 4 часа. На наблюденията тази година ще пречи остаряващата луна.


Последния път, когато кометата Халей се приближи до Слънцето (точка на перихелий) беше на 9 февруари 1986 година. Следващото и появяване близо до Слънцето се очаква на 28 юли 2061 година, а след това на 27 март 2134 година. Обаче откъсналите се от нея парченца всяка година ще попадат в земната атмосфера два пъти, когато Земята пресича орбитата на кометата през април-май и октомври.

Ядрото на кометата Халей има размер 15 на 8 километра и представлява къс замръзнали газове и лед премесени с прах и твърди частици, приличащо на много мръсен айсберг. Снимката е направена през 1986 година от космическия апарат Джото на ESA. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 април 2018

Май 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Май.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.V     04:31  05:50  06:21  13:23  20:26  20:57  22:16
15.V    04:05  05:32  06:04  13:23  20:41  21:14  22:40
30.V    03:43  05:18  05:52  13:24  20:56  21:30  23:05
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.V - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.V - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Венера (Бик, Близнаци, -4.0);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.2);
сутрин - Марс (Стрелец, Козирог, -1.1), Нептун (Водолей, 7.9);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Рак, Лъв, 8.4), 4 Vesta (Стрелец, 6.0);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458238,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
04.V    23  Сатурн е 1,7° южно от Луната.
06.V        Максимум на метеорния поток Ета Аквариди. Активност от 19.ІV до 28.V.
06.V    03  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
06.V    09  Марс е 2,7° южно от Луната.
07.V    13  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
08.V    05  Луната е в последна четвърт.
09.V    03  Юпитер е в противостояние на Слънцето.
09.V    22  Астероида 4 Vesta е най-близо до Слънцето. Перихелий.
10.V    13  Нептун е 2,1° северно от Луната.
13.V    13  Меркурий е 2,2° от Уран.
13.V    21  Уран е 4,4° северно от Луната.
13.V    21  Меркурий е 2,3° северно от Луната.
15.V    14  Луната е в новолуние.
16.V    01  Венера е най-близо до Слънцето. Перихелий.
17.V    21  Венера е 4,8° северно от Луната.
18.V    00  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
20.V    16  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
22.V    06  Луната е в първа четвърт.
27.V    22  Юпитер е 3,8° южно от Луната.
29.V    17  Луната е в пълнолуние.
31.V    23  Астероида 6 Hebe е най-близо до Слънцето. Перихелий.
_______________________________________________________________________________