21 юни 2017

Лятно слънцестоене

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 юни настъпва лятното слънцестоене. Слънцето достига най-отдалеченото си положение от небесния екватор в посока на северния небесен полюс. В северното полукълбо на планетата настъпва астрономическо лято, а в южното – зима. При това в северното полукълбо се наблюдава най-дългия ден и най-кратката нощ.


В течение на няколко дни преди и след момента на слънцестоене, Слънцето по пладне ще „остане на тази височина“, сякаш се е спряло за малко, за това тези ден се наричат стоене на Слънцето. След това Слънцето започва да се спуска на юг по пладне и денят започва да намалява.


За София продължителността на деня нараства от 15 часа и 6 минути в началото на юни до 15 часа и 19 минути в деня на слънцестоенето. Тези данни са валидни за географската ширина на София, около 43 градуса, като височината на Слънцето по пладне е около 70 градуса. 

В Санкт-Петербург настъпват бели нощи, а северно от 66 градуса северна ширина настъпва полярен ден. Например в Мурманск полярния ден е с продължителност 2 месеца – от 22 май до 22 юни. В този период Слънцето никога не се спуска под линията на хоризонта.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 юни 2017

Светлинната година

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Разстоянията между космическите обекти са така големи, че астрономите ги измерват не в метри и километри, а в светлинни години! Да, светлинната година не е единица за време, тя е единица за разстояние, приета в астрономията.


Светлинната година е извънсистемна единица за разстояние, равна на пътя, изминаван от светлината във вакум, без влияние на гравитационни полета, за едина земна (юлианска) година. Юлианската година е равна по определение на 365, 25 стандартни денонощия от 86 400 секунди СИ, или 31 557 600 секунди СИ. Означава се: 1 св.год. 1 св.год. = 9,46 трилиона километра.

Видимата светлина е една от формите на електромагнитното поле, възприемана от човешкото зрение. Скоростта на светлината във вакум е фундаментална константа, която характеризира геометричните свойства на пространство-времето като цяло. Според съвременните представи, скоростта на светлината във вакум е пределната скорост на движение на частиците и разпространение на взаимодействията. Тя е равна на 299 792 458 метра за секунда.


Например: светлината изминава разстоянието от повърхността на Слънцето до Земята за около 8 минути и 18 секунди. За да преодолее разстоянието от Земята до Луната на светлината са необходими 1,255 секунди. Светлината преодолява разстоянието от най-близката звезда Проксима Центавър за 4,24 години, а от Алфа Центавър за 4,37 години.




По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

13 юни 2017

Астрономическата единица

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи.


Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита.


Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра.

Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на разстояние в астрономията, равна на 149 597 870 километра. Тази стойност е получена въз основа на различни измервания в миналото и през 1976 година е приета от Международния астрономически съюз, като една от производните константи в системата от астрономическите константи за стандартната епоха J2000,0.


В обикновените астрономически изчисления се използва закръглената стойност 149 600 000 километра. Обаче за изчисляване на траекторията на полет на междупланетните сонди и други прицизни изследвания се изисква по-висока точност на измерване на астрономическата единица, затова стойността на 1 а.е. постоянно се уточнява чрез телеметрични измервания на сигналите от самите междупланетни сонди и радиолокационни измервания на разстоянието до планетите и астероиди.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 май 2017

Юни 2017 – видимост на планетите и астрономически явления

Юни.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.VI    03:41  05:17  05:51  13:24  20:57  21:32  23:08
         15.VI   03:32  05:13  05:48  13:27  21:06  21:41  23:22
         30.VI   03:37  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VI - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VI - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40
Планети:
вечер - ;
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.2V), Сатурн (Змиеносец, 0.0V);
сутрин - Венера (Риби, Овен, -4.3V), Уран (Риби, 5.9V), Нептун (Водолей, 7.9V).
Астероиди:
4 Vesta (Рак, Лъв, 8.1V), 7 Iris (Риби, 9.9V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Воловар, Дева, 6.7V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457904,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.VI   15  Луната е в първа четвърт.
03.VI   10  Венера е 1.7° от Уран.
03.VI   15  Венера е в най-голяма западна елонгация (46°). Утринна видимост.
04.VI   04  Юпитер е 2,2° южно от Луната.
05.VI       Кометата C/2015 V2 (Johnson) е най-близо до Земята.
06.VI   03  Астероида 1 Ceres е в съединение със Слънцето.
09.VI   01  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
09.VI   16  Луната е в пълнолуние.
10.VI   04  Сатурн е 3,1° южно от Луната.
10.VI   07  Юпитер сменя посоката на видимото си движение.
12.VI   11  Кометата C/2015 V2 (Johnson) е най-близо до Слънцето. Перихелий.
13.VI   00  Венера е най-далече от Слънцето. Афелий.
15.VI   00  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
15.VI   06  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
15.VI   13  Сатурн е в противостояние на Слънцето.
16.VI   16  Нептун е 0,7° северно от Луната.
17.VI   02  Нептун сменя посоката на видимото си движение.
17.VI   14  Луната е в последна четвърт.
19.VI   16  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
19.VI   21  Уран е 3,9° северно от Луната.
21.VI   01  Венера е 2,3° северно от Луната.
21.VI   07  Начало на астрономическото лято. Лятно слънцестоене.
21.VI   17  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
23.VI   13  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
24.VI   05  Луната е в новолуние.
24.VI   11  Меркурий е 5,3° северно от Луната.
24.VI   22  Марс е 4,4° северно от Луната.
27.VI   19  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
28.VI   22  Меркурий е 0.8° от Марс.
_______________________________________________________________________________ 

27 април 2017

Май 2017 - видимост на планетите и астрономически явления.

Май.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.V     04:30  05:50  06:21  13:23  20:26  20:57  22:17
         15.V    04:04  05:31  06:04  13:23  20:42  21:14  22:41
         30.V    03:43  05:18  05:52  13:24  20:56  21:30  23:05
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.V - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.V - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Марс (Бик, 1.6V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.4V), Сатурн (Змиеносец, Стрелец, 0.1V);
сутрин - Венера (Риби, -4.4V).
Астероиди:
4 Vesta (Рак, 8.0V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Воловар, 6.8V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Херкулес, Лира, 8.2V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457873,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
02.V    17  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
03.V    05  Луната е в първа четвърт.
04.V    13  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
06.V        Максимум на метеорния поток Ета Аквариди. 
            Активност от 19.ІV до 28.V.
06.V    16  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
08.V    02  Юпитер е 2,0° южно от Луната.
09.V    10  Венера пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
10.V    08  Меркурий е 2.4° от Уран.
11.V    00  Луната е в пълнолуние.
12.V    22  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
14.V    01  Сатурн е 3,1° южно от Луната.
18.V    02  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (26°). Утринна видимост.
19.V    03  Луната е в последна четвърт.
19.V    04  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
20.V    08  Нептун е 0,5° северно от Луната.
22.V    17  Венера е 2,3° северно от Луната.
23.V    09  Уран е 3,7° северно от Луната.
24.V    05  Меркурий е 1,5° северно от Луната.
25.V    22  Луната е в новолуние.
26.V    04  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
27.V    05  Марс е 5,3° северно от Луната.
31.V    14  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
_______________________________________________________________________________ 
 

19 април 2017

Звезден дъжд в съзвездието Лира

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци

През пролетните нощи от 16 до 25 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час.


Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори.


Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя се е доближила до Слънцето (перихелий) на 3 юни 1861 година. Следващия път, когато тя ще се окаже в точката на перихелия ще е през 2276 година.

Лириди са един от най-старите наблюдавани и действащи всяка година метеорни потоци. В миналото той е бил значително по-активен от сега. Историческите сведения показват, че хората са наблюдавали Лиридите повече от 2500 години. Най-ранното споменаване е от Китай, където е записано, че „звездите падаха като дъжд“ в нощта на 16 март 687 година преди нашата ера. На 20 април 1803 година над източното крайбрежие на САЩ се е разразил истински метеорен ураган. Броя на падащите звезди достигал до 700 за час. Сега Лиридите са се превърнали в по-слабо небесно представление, но поднасят изненади, а това е, което поддържа интереса към тях.


Метеорния поток е наречен на съзвездието, в което е разположен радианта му. Радианта на априлския поток лежи на границата между съзвездията Лира и Херкулес, но е по-близо до Лира. От тук и името му – Лириди.

За да наблюдавате метеорния дъжд Лириди не ви е нужен телескоп или бинокъл. Прелитащите метеори се виждат с невъоръжено око. Най-доброто време за наблюдение е след полунощ до изгрева на Слънцето. Лиридите най-добре са видими от средните северни широчини, когато Вега се намира най-високо на небето. Метеорите на Лириди са бели и бързи. Те нямат забележими опашки, но се характеризират с ярки избухвания.

Ясно звездно небе и удачни наблюдения!


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

06 април 2017

Хиперион – спътникът на Сатурн

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Хиперион е един от 62-та известни естествени спътници на Сатурн. Той е най-голямото несферично тяло в Слънчевата система. Вероятно Хиперион е бил част от по-голямо тяло, което се е разрушило заради силен сблъсък в миналото.


Размерите на спътника са неголеми – 360*266*205 километра. Средната плътност е 0,54 г/см³, което е почти два пъти по-малко от плътността на водата. Ако поставим Хиперион в гигантски океан, то той няма да потъне. Тази ниска средна плътност добре се съгласува с удивителния външен вид на спътника: неговата повърхност е пореста, като на морска гъба, за това, всичко, което се сблъсква с него, прониква на голяма дълбочина, оставяйки следи от катастрофални сблъсъци. Температурата на повърхността му е -180°С.


Продължителността на денонощието на Хиперион постоянно се променя. Това е така, защото въртенето на спътника е хаотично, направлението на оста на въртене се изменя непредсказуемо. Причината, вероятно е, че спътника има неправилна форма и значително разтегната орбита, което усложнява неговите приливни взаимодействия със Сатурн. Освен това, силно влияние на неговите движения оказва и Титан.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!