27 май 2018

Юни 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Юни.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.VI    03:41  05:17  05:51  13:24  20:57  21:31  23:07
15.VI   03:32  05:13  05:48  13:27  21:06  21:41  23:22
30.VI   03:36  05:17  05:52  13:30  21:08  21:43  23:23
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.VI - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.VI - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40
Планети:
вечер - Меркурий (Близнаци, -1.0), Венера (Близнаци, Рак, -4.0);
цяла нощ - Марс (Козирог, -2.0), Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.1);
сутрин - Нептун (Водолей, 7.9);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Лъв, 8.7), 4 Vesta (Стрелец, 5.4);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458269,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.VI   03  Сатурн е 1,6° южно от Луната.
01.VI   21  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
02.VI   19  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
03.VI   13  Марс е 3,1° южно от Луната.
03.VI   16  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
06.VI   05  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
06.VI   13  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
06.VI   21  Луната е в последна четвърт.
06.VI   22  Нептун е 2,3° северно от Луната.
10.VI   09  Уран е 4,6° северно от Луната.
13.VI   22  Луната е в новолуние.
14.VI   16  Меркурий е 4,6° северно от Луната.
15.VI   02  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
16.VI   15  Венера е 2,3° северно от Луната.
16.VI   20  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
19.VI   15  Нептун сменя посоката на видимото си движение.
19.VI   23  Астероида 4 Vesta е в противостояние на Слънцето.
20.VI   13  Луната е в първа четвърт.
21.VI   13  Начало на астрономическото лято. Лятно слънцестоене.
24.VI   00  Юпитер е 4,0° южно от Луната.
27.VI   16  Сатурн е в противостояние на Слънцето.
28.VI   06  Сатурн е 1,8° южно от Луната.
28.VI   07  Луната е в пълнолуние.
28.VI   16  Марс сменя посоката на видимото си движение.
30.VI   05  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
30.VI   19  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
_______________________________________________________________________________

13 май 2018

Звездна величина

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина

При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина.


Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m.

Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е разпределил по промеждутъчни величини.

По-късно астрономите са решили да формализират скалата въведена от Хипарх. Съвременната скала на звездни величини е въвел английският астроном Норман Погсън в 1856 година. Той е предложил разликата в блясъка да е от пет звездни величини, ако една звезда е 100 пъти по-ярка от друга. По такъв начин, се получава, че съвременната скала на звездните величини е логаритмична: звезда от 1-ва величина е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 2-ра звездна величина, а тя на свой ред е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 3-та звездна величина и така нататък. За начало на скалата астрономите са приели блясъка на бялата звезда Вега, блясъка на която е приравнен на 0-ва звездна величина. 

На тъмно небе извън града при нормално зрение окото на човека различава звезди до 6m, с помощта на големите наземни телескопи могат да се фотографират звезди до 26m, а космическият телескоп „Хъбъл“ е видял звезди до 31,5m. Следователно очите на човек отстъпват по чувствителност на голям наземен телескоп 20m, а на космически 25m. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

05 май 2018

Майските Аквариди

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – метеорни потоци


От 19 април до 28 май ще е активен метеорният поток с радиант в съзвездието Водолей – Ета Аквариди. На 6 май в 11 часа ще настъпи пика на активност на пролетния звезден дъжд, очакват се от 10 до 55 метеора в час. 



През този период Земята преминава през потока частици останали от знаменитата комета Халей. Прахови частици и по-големи съставляващи на кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100-120 километра и красиво изгарят, оставяйки ярки светещи следи.

Звездното небе на 5, 6 и 7 май в 4:00 часа.
Най-добре този поток се вижда от зоната на тропиците и южното полукълбо, където могат да се наблюдават от 40 до 55 метеора за час в нощта на максимална активност. Северно от екватора се наблюдават от 10 до 30 метеора за час. От средните ширини радианта на Ета Акваридите се вижда не високо над югоизточния хоризонт само няколко часа преди разсъмване. Заради това най-доброто време за наблюдение на Ета Акваридите е преди разсъмване между 3 и 4 часа. На наблюденията тази година ще пречи остаряващата луна.


Последния път, когато кометата Халей се приближи до Слънцето (точка на перихелий) беше на 9 февруари 1986 година. Следващото и появяване близо до Слънцето се очаква на 28 юли 2061 година, а след това на 27 март 2134 година. Обаче откъсналите се от нея парченца всяка година ще попадат в земната атмосфера два пъти, когато Земята пресича орбитата на кометата през април-май и октомври.

Ядрото на кометата Халей има размер 15 на 8 километра и представлява къс замръзнали газове и лед премесени с прах и твърди частици, приличащо на много мръсен айсберг. Снимката е направена през 1986 година от космическия апарат Джото на ESA. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!