Метеорита от Дяволския каньон

Когато в началото на 17 век Галилей направил своя първи телескоп и го насочил към Луната, той видял, че тя има релеф – планини и падини. По-късно чашообразните вдлъбнатини на нейната повърхност той нарекъл кратери, заимствал тази дума от древногръцкия език, където тя означава съд за смесване на вино и вода. От този момент думата „кратер“ постепенно придобива статус на термин и навлиза в научна употреба. В същото време започва дългогодишна дискусия за произхода на лунните кратери. Освен ударна издигала се и вулканична хипотеза за техния произход. Едва в първата половина на 20 век окончателно е доказан техния импактен (ударен) произход.

Въпроса дали съществуват ударни кратери на Земята не се е приемал сериозно до началото на 20-ти век. В САЩ, в щата Аризона се намира не най-големия, но навярно един от най-известните ударни кратери, който се нарича кратер Беринджър, Аризонски кратер или Дяволски каньон. Той има диаметър 1219 метра и дълбочина 219 метра, края на кратера се издига над равнината на 46 метра.

Кратер Беринджър

До края на 19 век се е смятало, че този кратер е с вулканичен произход, макар освен кръглого устие други убедителни доказателства за вулканизъм в този район да не са намерени. През 1902 година геолога инженер Даниел Беринджър купил този парцел и започнал многогодишни изследвания чрез сондажи, за да докаже, че този кратер се е образувал при падане на метеорит. Беринджър отделил 26 години от своя живот за да открие метеорита, чак до своята смърт през 1929 година, но за съжаление с отрицателен резултат. По късни оценки на учените доказали, че метеорита почти изцяло е изгорял в атмосферата на Земята. В началото на 20 век още не са знаели за съществуването на косвени признаци за ударната природа на кратера. 

През 1953 година американския химик Лоринг Коес синтезирал високобаричен ( т.е. под голямо налягане) кварц, който по-късно са го кръстели на неговото име коесит. А през 1960 година американския геолог Юджийн Шумейкър намерил такава скала, разновидност на кварца в скалите на Аризонският кратер. Това се превърнало в първото неопровержимо доказателство за неговия ударен произход.

Едва през 1960-те години около Аризонския кратер са намерени парченца желязно-никелов метеорит и скали характерни за ударните кратери – импактити. Днес образуването на кратера много изследователи свързват с падането на железен метеорит Дяволски каньон (Canyon Diablo) преди около 50 000 години, фрагменти от който са намерени на няколко километра от кратера.

Фрагменти от железния метеорита Canyon Diablo, размер 1-3 см, обща маса 50 г. Метеоритна колекция на Московския планетариум № 60.


Към всички публикации в раздел „Метеорити“


Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум #метеориты

Превод „Астрономически календар“, П.Х.

Популярни публикации от този блог

Строеж на Слънцето

Видимост на съзвездията от България

Март 2024 – видимост на планетите и астрономически явления