Железният дъжд в Сихоте-Алин


Корица на книгата „Железният дъжд“. Москва, издателство «Наука», 1981 г.

По време на прелитането през земната атмосфера големите метеорити често се разрушават на множество малки парчета, образувайки на мястото на падане метеоритни полета от десетки квадратни километри. Тава явление се нарича метеоритен дъжд. В историята на метеоритиката Сихоте-Алинския метеоритен дъжд, паднал на 12 февруари 1947 година в Усурийската тайга, заема особено място. В този ден малко известния планински масив с красивото име Сихоте-Алин в Далечния Изток за часове става известен. През 1981 година Е.Л.Кринов, доктор на геоложките науки, посветил много години на комплексното проучване на Сихоте-Алинския метеорит, в книгата „Железният дъжд“ ще напише: „Сихоте-Алинския метеоритен дъжд се отнася към уникалните природни явления. Той представлява най-обилния железен метеоритен дъжд, далече надхвърлящ всички известни ни метеоритни дъждове, както по броя на индивидуалните екземпляри, така и по общата им маса.“

По някой оценки общата маса на падналите на земята парчета е 100 тона. Най-големия фрагмент е с маса 1745 кг. Отделните части на метеорита са се разсеели на площ повече от 10 квадратни километра с формата на елипса, главната част от която е получила име Кратерно поле, тъй като там са намерени повече от 100 кратера и дупки с диаметър до 30 метра.

Сихоте-Алинския метеорит е първото в историята на метеоритиката космическо тяло, чието падане на Земята е документирано от човека. По волята на случая свидетел на полета на болида е станал местния художник Петр Иванович Медведев, който в момента на падането е рисувал зимен пейзаж. По горещи впечатления той е нарисувал картина, която става първото визуално документирано свидетелство на събитието. Произведението на Медведев по-късно е многократно възпроизвеждана в книги, списания, пощенски марки и картички, ставайки официална илюстрация на това природно явление.

Пощенска марка „Падане на Сихоте-Алинският метеорит“, 1957 г.

Сихоте-Алинския метеорит се отнася към класа железни метеорити и съдържа 94% желязо, 5,5% никел, 0,38% кобалт и незначителни количества хлор, въглерод, сяра и фосфор. Той влиза в десетката на най-големите метеоритни дъждове, паднали на Земята. Негови образци са представени в много музей по света, имащи отношение към темата космос. 

Фрагмент от железния метеорит Сихоте-Алин с характерни вдлъбнатини по повърхността – регмаглипти. Метеоритна колекция на Московския планетариум.


Образци от Сихоте-Алинския метеоритен дъжд, размери 1-5 см. с обща маса 2,8 кг. Метеоритна колекция на Московския планетариум.



Към всички публикации в раздел „Метеорити“


Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум #метеориты

Превод „Астрономически календар“, П.Х.

Популярни публикации от този блог

Октомври 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

Видимост на съзвездията от България

Астрономическа единица