Съзвездието Дракон

От -
Обширно околополюсно съзвездие, което обгръща почти изцяло Малката мечка. Ако съединим най-светлите му звезди, всички от трета и четвърта величина, ще получим дългото извито тяло на дракон (митично същество с тяло, наподобяващо змия с крила), чиято глава, включваща една звезда от втора величина, е разположена точно над Херкулес. Главата на дракона и ι от Херкулес образуват характерен удължен петоъгълник, а двете крайни най-светли звезди β и γ от Дракон и ι от Херкулес образуват по светъл триъгълник.
Дракон е едно от най-древните съзвездия. Разказват, че дракона Ладон пазил златните ябълки в градината Хисперида и е бил убит от Херакъл, когато героя откраднал златните ябълки.
В съзвездието се намира северния полюс на еклиптиката, една от двете точки под 90 градуса спрямо земната орбита.

Към карти и пълно описание на съзвездието Дракон: http://astrocalendar.50webs.com/star/dra.html

Дракон в кулминация

Звездна карта на съзвездието Дракон.

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Октомври 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Октомври 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.X 05:50 06:56 07:24 13:16 19:07 19:36 20:41 15.X 06:06 07:12 07:40 13:12 18:43 19:12 20:18 30.X 05:23 06:29 06:58 12:10 17:21 17:51 18:57 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.X - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.X - 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Венера (Везни, Скорпион, Змиеносец, -4,0m); цяла нощ - Марс (Близнаци, 0,2m), Юпитер (Бик, -2,6m), Сатурн (Водолей, 0,7m) , Уран (Бик, 5,6m), Нептун (Риби, 7,8m) ; след полунощ - ; Астероиди до 9 зв.вел.: (1) Ceres (Стрелец, 8,9m), (4) Vesta (Лъв, Дева, 8,3m); Комети до 9 зв.вел.: C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) (Дева, Змия, Змиеносец, 2,5m) ; *(съзвездие в което се намира тялото,
Прочетете още

Астрономическа единица

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи. Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита. Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра. Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на раз
Прочетете още