Сближаване на астероидите 1 Церера и 4 Веста

От -
На юлското небе към 22:30 часа в югозападна посока лесно могат да се видят планетите Сатурн и Марс, а помежду тях ярката звезда Спика от съзвездието Дева. Няколко градуса над тази звезда може да бъде открита друга по слаба ζ (дзета) от същото съзвездие. На първата карта е означена с кръгче. Именно малко под нея ще се срещнат двата астероида, както е показано по дни на долните карти. Малките планети могат да се видят в астрономически бинокъл или неголям телескоп. Церера е по-бледа  от 8,4 величина, а Веста е по-ярка от 7,1 звездна величина. На 5 юли Луната в първа четвърт ще се приближи до Марс и Спика, като ще попречи на наблюдението на астероидите.

Подробни данни и карти за 1 Церера и 4 Веста.

Звездното небе на 1 юли 2014г. в 22:30 часа.

Церера и Веста между звездите на 1 юли 2014 г.

Церера и Веста между звездите на 2 юли 2014 г.

Церера и Веста между звездите на 3 юли 2014 г.

Церера и Веста между звездите на 4 юли 2014 г.

Популярни публикации от този блог

Октомври 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Октомври 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.X 05:50 06:56 07:24 13:16 19:07 19:36 20:41 15.X 06:06 07:12 07:40 13:12 18:43 19:12 20:18 30.X 05:23 06:29 06:58 12:10 17:21 17:51 18:57 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.X - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.X - 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Венера (Везни, Скорпион, Змиеносец, -4,0m); цяла нощ - Марс (Близнаци, 0,2m), Юпитер (Бик, -2,6m), Сатурн (Водолей, 0,7m) , Уран (Бик, 5,6m), Нептун (Риби, 7,8m) ; след полунощ - ; Астероиди до 9 зв.вел.: (1) Ceres (Стрелец, 8,9m), (4) Vesta (Лъв, Дева, 8,3m); Комети до 9 зв.вел.: C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) (Дева, Змия, Змиеносец, 2,5m) ; *(съзвездие в което се намира тялото,
Прочетете още

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Астрономическа единица

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи. Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита. Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра. Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на раз
Прочетете още