Иван Вазов - Сонет на ученичката А.

От -
СОНЕТ НА УЧЕНИЧКАТА А.

На ученичка А.,
която четеше постоянно
книга „Небесни светила“

Ах, какво е туй желанье,
що в сърцето ти гори?
Що ти е, отговори,
толкова наука, знанье?

Туй ти Северно сиянье,
тез звезди, луна, слънца
дали можат ти прида
повеч блясък, обаянье?

Нали и без тях си ти
пълна с дарби, красоти
и обайваш, и привличаш?

Съвършенство ли желайш?
Научи се да обичаш
и ти всичко ще да знайш!

Иван Вазов, 1880г., Майска китка

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още

Април 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Април 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.IV 05:30 06:39 07:08 13:31 19:53 20:21 21:30 15.IV 05:02 06:15 06:45 13:27 20:09 20:38 21:51 30.IV 04:33 05:52 06:23 13:24 20:25 20:55 22:14 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.IV - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.IV - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Юпитер (Овен, -2,0m); цяла нощ - ; след полунощ - Марс (Водолий, Риби, 1,1m), Сатурн (Водолей, 1,1m); Астероиди до 9 зв.вел.: (1) Ceres (Стрелец, 8,6m), (2) Pallas (Хепкулес, 9,0m), (4) Vesta (Близнаци, 8,4m); Комети до 9 зв.вел.: 12P/Pons-Brooks (Овен, 4,2m); *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца + 6040
Прочетете още