Ярка комета на вечерното небе, видима с просто око.

От -
От 8 март кометата C/2011 L4 може да се наблюдава след залеза на Слънцето, с появата на първите звезди в западна посока с просто око до края на месеца. Яркостта на кометата  постепенно ще намалява след сближаването с Земята на 5 март и Слънцето на 10 март. Продължителността на видимост нараства през март. Кометата видимо ще се отдалечи от Слънцето от 15° до 30° в края на месеца. Младата луна е близо до кометата на 12 и 13 март.
Повече данни могат да се намерят на страницата "Астрономически календар - комети"

Положение на кометата за София
(за Пловдив -6 мин., за Варна -18 мин.)
------------------------------------------------
Дата   Час    Азимут°      Височина   Зв.  Елонгация
              Посока             °    Вел.    °
------------------------------------------------
08 III 19:00  257 запад         1,2   0,6   15,8
09 III 19:00  259 запад         3,0   0,5   15,4
10 III 19:00  261 запад         4,6   0,5   15,3
11 III 19:00  263 запад         6,2   0,6   15,3
12 III 19:00  265 запад         7,6   0,7   15,5

13 III 19:30  273 запад         3,6   0,8   15,9
14 III 19:30  275 запад         4,7   1,0   16,4
15 III 19:30  277 запад         5,7   1,2   17,0
16 III 19:30  279 запад         6,6   1,4   17,7
17 III 19:30  281 запад         7,4   1,6   18,4
18 III 19:30  284 запад         8,1   1,8   19,3
19 III 19:30  286 запад         8,8   2,1   20,2
20 III 19:30  288 запад         9,3   2,3   21,1
21 III 19:30  290 запад         9,8   2,5   22,1
22 III 19:30  292 запад        10,3   2,7   23,0
23 III 19:30  294 северозапад  10,7   2,9   24,0
24 III 19:30  296 северозапад  11,1   3,1   25,0
25 III 19:30  297 северозапад  11,5   3,3   26,0
26 III 19:30  299 северозапад  11,8   3,5   27,0
27 III 19:30  301 северозапад  12,1   3,7   28,0
28 III 19:30  303 северозапад  12,4   3,8   29,0
29 III 19:30  304 северозапад  12,7   4,0   30,0
30 III 19:30  306 северозапад  12,9   4,2   31,0
------------------------------------------------







Положение на кометата - София 19:00, Пловдив 18:54, Варна 18:42 








Положение на кометата - София 19:30, Пловдив 18:24, Варна 18:12 






















































Популярни публикации от този блог









Видимост на съзвездията от България







От







-














Изображение







Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°.   _____________________________








Прочетете още










Октомври 2024 – видимост на планетите и астрономически явления







От







-














Изображение







		 Октомври 2024 г.  		  			 Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак:  			  				 Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°  1.X     05:50  06:56  07:24  13:16  19:07  19:36  20:41 15.X    06:06  07:12  07:40  13:12  18:43  19:12  20:18 30.X    05:23  06:29  06:58  12:10  17:21  17:51  18:57 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)  			  			 Карта на звездното небе за:  			 1.X - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ;  			 16.X - 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40  			 Видими планети:  			 до полунощ - Венера  (Везни, Скорпион, Змиеносец, -4,0m);  			 цяла нощ - Марс  (Близнаци, 0,2m), Юпитер  (Бик, -2,6m), Сатурн  (Водолей, 0,7m) , Уран  (Бик, 5,6m), Нептун  (Риби, 7,8m) ;  			 след полунощ - ;  			 Астероиди до 9 зв.вел.:  			 (1) Ceres  (Стрелец, 8,9m), (4) Vesta  (Лъв, Дева, 8,3m);  			 Комети до 9 зв.вел.:  			 C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS)  (Дева, Змия, Змиеносец, 2,5m) ;  			 *(съзвездие в което се намира тялото, 








Прочетете още










Астрономическа единица







От







-














Изображение







 АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ    Астрономическата единица е единица за дължина, практически равна на средното разстояние между центъра на Земята и Слънцето, т.е. на голямата полуос на земната орбита. Обикновено се използва в астрономията при посочване на разстояния между обектите в Слънчевата система и между звездите в двойни системи.        Обозначение: а.е. В международните документи от 2012 година астрономическата единица се обозначава като AU или au. Използването ѝ започва, след като Кеплер предлага и обосновава хелиоцентричната система, в която Земята се върти около Слънцето по кръгова орбита.         Защо „практически“ и защо „средно“? Земята се движи около Слънцето по елипса, а не по кръгова орбита, разстоянието от Земята до Слънцето се изменя от 147,5 до 152,5 милиона километра, затова за а.е. е избрано средното значение 149,6 милиона километра.         Специалистите по астрометрия и астродинамика предпочитат по-точна стойност: а.е. е исторически наложила се единица за измерване на раз








Прочетете още