Пълно лунно затъмнение от сянката на Земята на 21 декември.

От -
Началото на затъмнението от полусянката на Земята е достъпно за наблюдение от България, преди залеза на Луната, по време на зазоряването на 21 декември. При началото на явлението Луната може да бъде открита в западна посока, няколко градуса над хоризонта. Лунното затъмнение ще се вижда над Европа, Африка, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка,Тихия океан и източна Азия.

                 Лунно затъмнение на 21 декември 2010г.
________________________________________________________________________
     Явление                     Официално време    P.A.  Подлунна точка
                                                            И.Д.    С.Ш.
                                 hh:mm:ss  dd.mm      o      o       o
------------------------------------------------------------------------
1 Луната навлиза в полусянката   07:27:45  21.12     107   - 84     +23
2 Луната навлиза в сянката       08:32:19  21.12     114   - 99     +23
3 Начало на пълното затъмнение   09:40:22  21.12     319   -115     +23
4 Максимално затъмнение          10:16:57  21.12           -124     +23
5 Край на пълното затъмнение     10:53:35  21.12      52   -133     +23
6 Луната напуска сянката         12:01:39  21.12     257   -149     +23
7 Луната напуска полусянката     13:06:04  21.12     264   -164     +23
________________________________________________________________________
Максимална фаза на затъмнението от сянката = 1.256.

                 Изгрев на Слънцето и залез на Луната 
________________________________________________________________________
Населено място     Слънце         Луна     Астрономически  Граждански   
                   изгрев         залез       полумрак      полумрак
------------------------------------------------------------------------
София              07:53          07:55         6:11         07:21
________________________________________________________________________

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
Прочетете още

Диамантени метеорити

От -
Изображение
Диаманта е един от най-известните минерали, произхода на който и до днес остава загадка. За многото години изучаване на диамантените находища, учените са разработили различни хипотези за техния произход. До края на 19 век се е считало, че образуването на диамантите протича само в недрата на Земята на голяма дълбочина, където температурата и налягането са много високи. Тази гледна точка започнала да се подлага на съмнение през 1888 година, когато руските изследователи Ерофеев и Лачинов, изучавайки образец от каменен метеорит, наречен на мястото на падане – Нови Урей (Мордовия) за първи път са намерили диаманти в метеоритното вещество. Диамантоносен метеорит Нови Урей. Паднал на 4 септември 1886 г., Русия, Мордовия, фрагмент 460 г. Метеоритна колекция РАН. Този метеорит дава начало на нов тип метеорити – уреилити, които значително се различават от мнозинството други метеорити. Те са съставени основно от оливин (Mg,Fe)2[SiO4] и пижонит (Mg,Fe,Ca)[Si2O6]. Главната тяхна особеност е във вис...
Прочетете още

Земята - движение около Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 6 часа, 9 минути и 10 секунди. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита, със средна скорост 29,756 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от земната орбита се нарича перихелий. Земята в началото на януари преминава през нея на разстояние 147,117 милиона километра от Слънцето или 0,98326 астрономически единици. Когато Земята преминава през афелий, нашата планета е в най-далечната от Слънцето точка на своята орбита на разстояние 152,083 милиона километра от него или 1,01673 астрономически единици. Думата афелий в буквален превод от гръцки означава „от Слънцето“. С тази дума астрономите означават точката от орбитата на всяко тяло, движещо се около Слънцето, която е най-далеч от нашата звезда. Заради това, че Земята в перихелий е с 5 милиона километра по-близо до Слънцето, от колкото в афелий, видимия размер на слънчевия диск също се изменя. Тази разлика 32,52' – 31,45' дъгови ...
Прочетете още