Откъс от "Звезден пратеник" книга на Галилео Галилей.
И така в ден седми от януари хиляда шестстотин и десета година в един часа през нощта, като наблюдавах със зрителна тръба звездите, пред погледа ми изплува Юпитер. Тъй като си бях направил превъзходен уред, видях /което не ми се отдаваше преди това поради слабите възможности на предишния уред/, че Юпитер се съпътства от три звездички, макар и малки, но много ярки. Макар и да помислих, че те принадлежат към неподвижните, те все пак малко ме учудиха, тъй като изглеждаха разположени точно по права линия, успоредна на еклиптиката, и по ярки от другите, имащи тяхната величина.
По между си и по отношение на Юпитер те бяха разположени в този ред:
т.е. две звезди бяха на изток, една на запад. По-източната и западната изглеждаха малко по-големи от другата. Не обърнах внимание на разстоянието им от Юпитер, защото смятах, както казах, че са неподвижни. Когато обаче, подтикнат кой знае от какво предопределение, на осми отново се върнах към същото изследване, видях ги разположени съвсем различно: и трите звезди бяха на запад от Юпитер и по-близо помежду си в сравнение с предишната нощ и на равни разстояния една от друга, както е показано на рисунката.
В оня момент, като не ми минаваше дори през ум, че звездите може да са се разместили, почнах да се питам по какъв начин Юпитер е могъл да се окаже източно от споменатите неподвижни звезди, след като предишния ден се намираше на запад по отношение на две от тях. Обхвана ме съмнение дали Юпитер противно на астрономическите изчисления няма директно движение и да е изпреварил тези звезди. Заради това очаквах с голямо нетърпение следващата нощ, но претърпях разочарование, тъй като цялото небе бе покрито с облаци.
Обаче на десети видях звездите в следното разположение по отношение на Юпитер:
т.е. имаше само две и двете бяха на изток; третата, както предположих, беше скрита зад Юпитер. Бяха, както преди, на една и съща права с Юпитер и разположени точно по линията на Зодиака. Когато видях това и разбрах, че на Юпитер в никакъв случай не могат да бъдат преписвани подобни размествания, като знаех преди това, че наблюдаваните звезди бяха винаги същите /никаква друга нямаше преди тях или след тях в голям интервал по линията на Зодиака/, сменяйки слисването с изумление, схванах, че видимите изменения не се дължат на Юпитер, а на откритите от мен звезди. Прочие реших от оня момент нататък да наблюдавам продължително, внимателно и упорит явлението.
Галилей Галилео, Избрани произведения, т.1, стр.29,30,Наука и изкуство, София 1984, превод Симеон Тодоров, Редактор Марин Калинков.
По между си и по отношение на Юпитер те бяха разположени в този ред:
т.е. две звезди бяха на изток, една на запад. По-източната и западната изглеждаха малко по-големи от другата. Не обърнах внимание на разстоянието им от Юпитер, защото смятах, както казах, че са неподвижни. Когато обаче, подтикнат кой знае от какво предопределение, на осми отново се върнах към същото изследване, видях ги разположени съвсем различно: и трите звезди бяха на запад от Юпитер и по-близо помежду си в сравнение с предишната нощ и на равни разстояния една от друга, както е показано на рисунката.
В оня момент, като не ми минаваше дори през ум, че звездите може да са се разместили, почнах да се питам по какъв начин Юпитер е могъл да се окаже източно от споменатите неподвижни звезди, след като предишния ден се намираше на запад по отношение на две от тях. Обхвана ме съмнение дали Юпитер противно на астрономическите изчисления няма директно движение и да е изпреварил тези звезди. Заради това очаквах с голямо нетърпение следващата нощ, но претърпях разочарование, тъй като цялото небе бе покрито с облаци.
Обаче на десети видях звездите в следното разположение по отношение на Юпитер:
т.е. имаше само две и двете бяха на изток; третата, както предположих, беше скрита зад Юпитер. Бяха, както преди, на една и съща права с Юпитер и разположени точно по линията на Зодиака. Когато видях това и разбрах, че на Юпитер в никакъв случай не могат да бъдат преписвани подобни размествания, като знаех преди това, че наблюдаваните звезди бяха винаги същите /никаква друга нямаше преди тях или след тях в голям интервал по линията на Зодиака/, сменяйки слисването с изумление, схванах, че видимите изменения не се дължат на Юпитер, а на откритите от мен звезди. Прочие реших от оня момент нататък да наблюдавам продължително, внимателно и упорит явлението.
Галилей Галилео, Избрани произведения, т.1, стр.29,30,Наука и изкуство, София 1984, превод Симеон Тодоров, Редактор Марин Калинков.
