Изданието съдържа актуална информация за предстоящи астрономически явления, както и за видимостта на планети, астероиди и комети. Блога е допълнение към сайта "Астрономически календар".
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България. В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ На 21 или 22 декември настъпва зимното слънцестоене. Слънцето, движейки се по еклиптиката, в този момент достига най-отдалеченото положение от небесния екватор в направление към южния небесен полюс. В северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в южното полукълбо - лято. При това в северното полукълбо се наблюдава най-краткия ден и най-дългата нощ. Слънцестоене и равноденствие. Еклиптиката е голям кръг от небесната сфера, по който протича видимото годишно движение на Слънцето На географската ширина на София (България) в деня на зимното слънцестоене височината на Слънцето над хоризонта по пладне е 24 градуса. Слънцето се намира в съзвездието Стрелец. В течение на няколко дни до и след момента на слънцестоенето, Слънцето ще остане на тази височина, сякаш е спряло за кратко, за това тези дни се наричат стоене на Слънцето. На 21 или 22 декември по пладне може да се наблюдава най-ниското положение на Слънцето над хоризонта в северното земно полукълбо. Слънцес...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 6 часа, 9 минути и 10 секунди. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита, със средна скорост 29,756 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от земната орбита се нарича перихелий. Земята в началото на януари преминава през нея на разстояние 147,117 милиона километра от Слънцето или 0,98326 астрономически единици. Когато Земята преминава през афелий, нашата планета е в най-далечната от Слънцето точка на своята орбита на разстояние 152,083 милиона километра от него или 1,01673 астрономически единици. Думата афелий в буквален превод от гръцки означава „от Слънцето“. С тази дума астрономите означават точката от орбитата на всяко тяло, движещо се около Слънцето, която е най-далеч от нашата звезда. Заради това, че Земята в перихелий е с 5 милиона километра по-близо до Слънцето, от колкото в афелий, видимия размер на слънчевия диск също се изменя. Тази разлика 32,52' – 31,45' дъгови ...