Изданието съдържа актуална информация за предстоящи астрономически явления, както и за видимостта на планети, астероиди и комети. Блога е допълнение към сайта "Астрономически календар".
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве. Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – централн
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина. Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m. Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е ра
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Ъглови размери Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя. Например, да се доближим до прозореца и погледнем близкия строителен кран – неговата дълга стрела се е разпростряла на половината небе и за да я разгледаме цялата, от кабината до там където завършва и от нея увисва надолу въжето с куката, трябва да завъртим глава. Стрелата на крана има някаква ъглова дължина, измервана в градуси и равна на величината, на която ще извъртим глава около въображаема ос в нашата шия, нека да е 45°. А ако строежа е в съседния квартал? Тогава крана се намира далече и за да преместим поглед от единия край на неговата стрела до другия, на нас ни е необходимо да завър