Съвременните съзвездия навършиха 100 години
От 2 до 10 май 1922 година в Рим се е провела първата Генерална асамблея на Международния астрономически съюз, на която астрономите „въдворяват ред“ на небето. Целия небосвод над северното и южно полукълбо на Земята е разделен на 88 участъка (съзвездия) с точно указани граници. Преди това решение, въпроса, колко съзвездия има на небето, няма еднозначен отговор. Например, в Китай през IV век пр.н.е. е имало 122 съзвездия, включващи 809 звезди. Клавдий Птолемей в своя труд „Алмагест“ описва 47 съзвездия на северното небе. Монголските учени през XVIII век са разпознавали 237 съзвездия. В началото на XX век е имало 108 съзвездия.
На първата Генерална асамблея на МАС през 1922 г. са премахнати съзвездия, които астрономите вече са били посветили на някой короновани особи, например Дъб на Карл, Арфа на Георг, Вол на Понятовски, Регалии на Фридрих. Не са запазени и съзвездията, наречени на герой от Библията. Утвърдени са названията на съзвездията, като за новите съзвездия имената са съкратени до една дума.
Решено е цялото небе да бъде разделено на съзвездия по такъв начин, че всяка точка от небесната сфера да принадлежи на едно определено съзвездие, при това границите на съзвездията са очертани по небесната координатна мрежа, успоредни на кръговете на деклинация и паралели, т.е. съзвездията да са многоъгълници с "вертикални" или "хоризонтални" спрямо небесния екватор страни.
От този момент навсякъде по света във всеки учебник или справочник по астрономия се съобщава, че броя на съзвездията на земното небе е 88. В астрономическите енциклопедии и календари се публикува пълен списък на съзвездията, където са оказани латинското и местно име на съзвездието и неговото символно означение. Също така се публикува площта, заемана от всяко съзвездие на небето (в квадратни градуси) и броя на звездите (по ярки от 6-та звездна величина, т.е. видими с просто око при отлично зрение и условия за наблюдение).
По материал на „Волгоградския планетариум“. Превод П.Х.
