Слънчевата корона

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето

Короната е най-външната и протяжна част от слънчевата атмосфера, съставена е от разреден йонизиран газ. Температурата на короната достига няколко милиона градуса. Короната е силно нееднородна и съдържа множество особености, такива като коронарни лъчи, коронарни дупки, примки и протуберанси. Структурата и размера на много от тях, както и формата на слънчевата корона се изменят през слънчевия цикъл. Короната на Слънцето се вижда от Земята по време на пълно слънчево затъмнение като лъчист ореол, обкръжаващ закрития от Луната слънчев диск.

Протуберанси – това са активни образувания в слънчевата атмосфера, представляват плътни, влакнести, примкообразни облаци от относително хладно (в сравнения със слънчевата корона) хромосферно вещество, издигнато в короната и задържано там от налягането на магнитното поле. По време на пълна фаза на слънчевото затъмнение те могат да се наблюдават с просто око като ярки алени издатини по слънчевия диск.

Коронарните примки (арки) са затворени примки на магнитното поле, които свързват магнитни области върху повърхността на Слънцето. Примките обкръжават слънчеви петна и активни области. Съдържат по-плътно и горещо вещество, отколкото обкръжаващата ги корона и по тази причина изглеждат като обекти с повишена яркост. Представляват най-характерната особеност на вътрешната корона на Слънцето.

Коронарни лъчи – удължени ярки коронарни структури с остри върхове, които се образуват над петна и области на повишена активност в атмосферата на Слънцето. Коронарните лъчи се образуват от едромащабни примки на електромагнитното поле, съединяващи групи слънчеви петна с различна магнитна полярност и могат да задържат над слънчевата повърхност протуберанси и влакна. Заради това последните често се наблюдават в основата на коронарните лъчи.

Полярни влакна, или полярни лъчи – са много тънки коронарни лъчи, които се образуват над северния и южен полюс на Слънцето. Фактически те представляват отворени линии на магнитното поле, излизащи от магнитните полюси. Формата на полярните влакна се определя от действието на слънчевия вятър, също като обикновените коронарни лъчи.

Слънчевата корона на 9 март 2016 г.

Слънчевата корона при спокойно Слънце, отсъстват протуберанси и примки. 2 юли 2019 г.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

Популярни публикации от този блог

Строеж на Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – централн
Прочетете още

Звездна величина

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина. Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m. Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е ра
Прочетете още

Ъглови размери

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Ъглови размери Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя. Например, да се доближим до прозореца и погледнем близкия строителен кран – неговата дълга стрела се е разпростряла на половината небе и за да я разгледаме цялата, от кабината до там където завършва и от нея увисва надолу въжето с куката, трябва да завъртим глава. Стрелата на крана има някаква ъглова дължина, измервана в градуси и равна на величината, на която ще извъртим глава около въображаема ос в нашата шия, нека да е 45°. А ако строежа е в съседния квартал? Тогава крана се намира далече и за да преместим поглед от единия край на неговата стрела до другия, на нас ни е необходимо да завър
Прочетете още