Слънцето е с минимална активност


През 2018 година Слънцето остана без слънчеви петна 209 дена, което е 59% от времето или два пъти по-дълго отколкото през 2017 година. През настоящата година се очаква задълбочаване на минимума на слънчева активност и стотици дни без петна. Слънцето преживя най-дълбокия минимум на слънчева активност за столетие през 2009 година.

Минимумът на слънчева активност означава допълнителен приток на космическо излъчване, продължителни коронални дупки и необикновено розово полярно сияние. Тази фаза се явява нормална част от цикъла на слънчевите петна. Изчезването на слънчевите петна се наблюдава на всеки 11 години от 1843 година, когато немския астроном Самуел Хенрих Швабе е открил периодичната природа на слънчевата активност. Понякога петната изчезват за десетилетия, както се е случило през 17 век.

При намалено въздействие на ултравиолетовото излъчване от Слънцето, горната атмосфера на Земята се охлажда и свива. Това довежда да натрупване на космически боклук на ниска околоземна орбита. Най-важното последствие от минимума на слънчева активност се явява увеличаването на космическото излъчване. За сметка на пониженото налягане на слънчевия вятър космическите лъчи от далечния космос могат да проникват във вътрешността на Слънчевата система, да изменят химичния състав на горната атмосфера на Земята, да предизвикват образуване на мълнии и облаци. Също космическите лъчи проникват в салона на самолетите и пътниците извършващи дълъг полет получават дози радиация както при рентгенова снимка. 

По материал на Gismeteo.ru

Популярни публикации от този блог

Лятно слънцестоене

Атмосферата на Венера

Юли 2019 – видимост на планетите и астрономически явления