Сребристи облаци

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Сребристи облаци

Сребристите облаци са най-високите облачни образования в земната атмосфера, възникващи на височина от 70 до 95 километра. Тях ги наричат още – полярни мезосферни облаци (polar mesospheric clouds, PMC) или нощни светещи облаци (noctilucent clouds, NLC). Това са светли, полупрозрачни облаци, които понякога са видими на тъмното небе през летните нощи от средните и големи ширини. 

„Тези облаци ярко блестяха на нощното небе с чисти, бели, сребристи лъчи, с лек син оттенък, придобивайки в непосредствена близост до хоризонта жълто-златист оттенък“ – така описва нощните светещи облаци Витолд Карлович Цераски, наблюдавал ги за първи път на 12 юни 1885 година от Москва.

Сребристите облаци се образуват във горните слоеве на атмосферата, на височина 80-90 километра и се осветяват от слънцето, когато е под хоризонта (за това от северното полукълбо те се наблюдават в северната част на небето, а в южното полукълбо на юг). За тяхното образуване е необходимо съчетание от три фактора: достатъчно количество водна пара; много ниска температура (до -100 С); наличие на малки прахови частици, по които да кондензират водните пари, превръщайки се в кристалчета лед.

При формирането на сребристите облаци, като центрове за кондензация на влагата, вероятно, служат частици от метеорен прах. Слънчевата светлина, разсеяна от малките кристали лед, придава на облаците техния характерен сиво-син цвят. Заради високото си разположение сребристите облаци светят само нощно време, разсейвайки слънчева светлина, идваща от под хоризонта. Денем, даже на фона на чисто синьо небе тези облаци са невидими, те са много фини, „ефирни“. Само полумрака и нощната тъмнина ги правят видими за наземен наблюдател. Обаче, с помощта на апаратура, издигната на голяма височина, тези облаци могат да се регистрират и през деня. Лесно можем да се убедим в прозрачността на сребристите облаци – през тях прекрасно се виждат звездите. 

Да се наблюдават сребристите облаци е възможно само през летните месеци от северното полукълбо през юни-юли, обикновено от средата на юни до средата на юли и само от географски ширини от 45 до 70 градуса, при това те по-често се виждат от 55 до 65 градуса ширина. В южното полукълбо ги наблюдават в края на декември и през януари от ширини от 40 до 65 градуса. През това време от годината и при тези ширини Слънцето даже и в полунощ не се спуска дълбоко под хоризонта, и неговите косо падащи лъчи осветяват стратосферата, където на средна височина от 83 километра се появяват сребристите облаци. По правило, те се виждат ниско над хоризонта, на височина от 3 до 10 градуса в северната част на небето (за наблюдател от северното полукълбо). При внимателно наблюдение ги откриват всяка година, но те не винаги са ярки. (От България сребристи облаци се наблюдават след/преди настъпването на гражданския полумрак, по време на астрономическия полумрак, т.е слънцето да е 6-18 градуса под хоризонта. б.п.)

До сега в научната общност няма единно мнение относно произхода на сребристите облаци. Факта, че това атмосферно явление не е наблюдавано до 1885 година е довело много учени до мисълта, че тяхното появяване е свързано с мощен катастрофичен процес на Земята – изригването на вулкана Каракатау в Индонезия на 27 август 1883 година, когато в атмосферата е изхвърлено около 35 милиона тона вулканична пепел и огромна маса водна пара. Изказани са и други хипотези: метеорна, техногенна, хипотеза за „слънчевия дъжд“ и т.н. До днес много факти в тази област са непълни и противоречиви, затова сребристите облаци остават вълнуващ проблем за много естествоизпитатели.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!