Титания и Оберон - 230 години от откриването на спътниците на Уран

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Преди 230 години Уилям Хершел откри спътниците на Уран!

На 11 януари 1787 година Уилям Хершел, след 6 години откакто е открил планетата Уран, открива първите два нейни спътника Титания и Оберон. Уран - седмата планета от Слънцето, намираща се на разстояние около 2,9 милиарда километра от него, е открита от Уилям Хершел на 13 март 1781 година. Уран има 27 известни днес спътници и системи от пръстени. Титания и Оберон са съответно 17-я и 18-я по отдалеченост от Уран спътници.

Имената на тези спътници е дал синът на първооткривателя на Уран - Джон Хершел в 1852 година. Той ги е нарекъл в чест на духовете на въздуха от произведението на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“: царя на елфите - Оберон и царицата на феите - Титания. Причина за този избор, вероятно, се крие в това, че Уран, като бог на небето и въздуха, се съпровожда от духовете на въздуха. Така Уран станал уникален с това, че е единствената планета, спътниците на която са наречени в чест на герой от пиеси и поеми.

Титания и Оберон са двата най-големи и най-отдалечени спътници на Уран, те са с диаметър съответно 1580 и 1520 километра и са разположени на разстояние 435,8 и 583,6 хиляди километра от Уран. Вънкашно те си приличат, като две капки вода. Оберон се намира на самия край на спътниковата система на Уран и има синхронна орбита с планетата, т.е. едно завъртане около Уран съответства на толкова време, колкото е необходимо за едно завъртане на Оберон около оста си (около 13,5 земни денонощия). Оберон има каменно-ледена повърхност, която е силно изровена от метеорни кратери.

На повърхността на Титания , освен многото кратери, има цяла мрежа от мащабни тектонични разломи, а също и признаци за съществуване на вулканична дейност и изригвания в далечното минало. На Титания съществува огромен каньон с дължина около 1500 километра. Най-големият кратер открит на Титания - Гертруда, е с диаметър около 326 километра (това е почти 20% от диаметъра на спътника)!

Спътниците на Уран се въртят по кръгова орбита, разположена в екваториалната плоскост на планетата, във същата посока, в която се върти централното тяло. Тъй като въртенето на Уран е обратно, то и движението на спътниците е също обратно. Техните орбити са силно наклонени към плоскостта на еклиптиката. За това те се движат ту „нагоре“, ту „надолу“. Наблюдавайки толкова странното движение на спътниците на Уран, астрономите са стигнали до извода, че Уран се върти лежейки настрани.  

50 години след откриването на Титания и Оберон никой не ги е наблюдавал, освен Хершел, поради слабата проникваща сила на тогавашните телескопи, но сега тези спътници могат да се наблюдават от Земята с помощта на любителски телескопи от висок клас.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!