Юпитер на февруарското вечерно небе

От -
Най-яркия обект на февруарското вечерно небе е планетата Юпитер. Към 21 часа лесно ще я откриете на юг, високо над хоризонта (70 градуса) в съзвездието Близнаци.

Изток е в дясно.
С бинокъл 7-12 пъти увеличение и диаметър 50мм се вижда белия диск на планетата и 3-4 слаби звездички до нея, подредени по права линия. Това са откритите от Галилей през 1610 г. спътници на Юпитер - Йо, Европа, Калисто и Ганимед. Тези малки тела променят положението си всяка вечер, като танцуват около централната планета. В ляво е показано как ще се движат луните през февруари. Галилеевитие спътници на Юпитер подредени по нарастване на периода на обиколка около планетата са: І Йо (бяла крива), ІІ Европа (жълта крива), ІІІ Ганимед (червена крива), ІV Калисто (синя крива).

В телескоп при увеличение над 50 пъти, ясно се вижда елиптичния, сплескан откъм полюсите диск на Юпитер. Също правят впечатление два тъмни пояса и светла екваториална зона между тях. Планетата е газов гигант, почти изцяло изградена от водород и хелий, която се завърта около полярната си ос за 10 часа.

Една гигантска буря на повърхността на планетата се наблюдава от астрономите повече от 150 години, това е голямото червено петно. То променя положението, цвета и яркостта си. В телескоп може да се забележи само когато е в центъра на диска. Голямото червено петно се намира в южния тъмен пояс. Ето и часовете на кулминацията му през февруари:

Още информация може да се намери в:
"Астрономически календар - Юпитер" и
"Астрономически календар - Юпитер спътници", а също "Sky&Teleskop"


Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още

Еклиптика

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Еклиптиката е линия на пресичане на плоскостта на земната орбита с небесната сфера. Геометрически тя е голям кръг на небесната сфера лежащ на плоскостта на земната орбита. Визуално това е видимият път на Слънцето на фона на звездите през тропическата година. За година Слънцето извършва пълно завъртане по еклиптиката, движейки се обратно на часовниковата стрелка по небесната сфера. За денонощие Слънцето се премества на изток с 360°/365, което е около 1°. Наименованието „еклиптика“ произлиза от латинското (linea) ecliptica и от старо гръцкото ἔκλειψις – затъмнение, и е свързано с известния от древността факт, че слънчевите и лунните затъмнения настъпват само тогава, когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Освен това, еклиптиката отбелязва пътя на движение на Слънцето и показва линията, по която настъпват затъмненията. Тя също отбелязва и линията около която „бродят“ планетите, Луната и астероидите през година
Прочетете още