Кометата C/2012 S1 (ISON) - утринна видимост

От -

Звездното небе на 17 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и  Спика, кометата е малко над последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.

Звездното небе на 18 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е близо до последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Звездното небе на 19 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е под последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Повече информация в "Астроночески календар".

Популярни публикации от този блог

Звезден дъжд в съзвездието Лира

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци Максимума на метеорния поток Лириди през 2024 г. е на 22 април в 10 часа, като най-благоприятна за наблюдение е нощта на 21 срещу 22 април, след полунощ. През пролетните нощи от 14 до 30 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 срещу 23 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час. Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори. Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя
Прочетете още

Строеж на Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – централн
Прочетете още

Звездна величина

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина. Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m. Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е ра
Прочетете още