27 октомври 2009

Ноември - видимост на планетите и астрономически явления.

Планети: вечер - Юпитер (-2.4), Нептун (7.9); цяла нощ - Марс (0.2), Уран (5.9); сутрин - Венера (-3.9), Сатурн (1.1).

Астероиди: 2 Pallas (9.3), 3 Juno (8.4), 4 Vesta (7.9), 18 Melpomene (8.3), 19 Fortuna (9.9), 89 Julia (9.7)

Комети:

_______________________________________________________________________________
Дата Час Събитие
2009г. hh:mm
_______________________________________________________________________________
02.XI 21:13 Луната е в пълнолуние.
04.XI 21 Нептун сменя посоката на видимото си движение.
05.XI 10 Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
07.XI 05 Меркурий пресича низходящо еклиптиката.
07.XI 09:24 Луната е най-близо до Земята. Перигей.
08.XI 01:23 Луната е в низходящ възел на орбитата си.
09.XI 06 Марс е 3.2° от Луната.
09.XI 17:55 Луната е в последна четвърт.
12.XI 21 Сатурн е 6.8° от Луната.
14.XI 16 Астероида 29 Amphitrite е в съединение със Слънцето.
15.XI 17 Венера е 6.1° от Луната.
16.XI 21:13 Луната е в новолуние.
17.XI 11 Меркурий е 2.8° от Луната.
17.XI 14 Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
17.XI 14 Астероида 15 Eunomia е в съединение със Слънцето.
17.XI 17 Максимум на метеорния поток Леониди.
Активност от 10.ХІ до 23.ХІ.
21.XI 13:33 Луната е във възходящ възел на орбитата си.
22.XI 22:06 Луната е най-далече от Земята. Апогей.
23.XI 12 Астероида 654 Zelinda е в съединение със Слънцето.
23.XI 21 Юпитер е 3.4° от Луната.
24.XI 05 Нептун е 3.1° от Луната.
24.XI 23:39 Луната е в първа четвърт.
26.XI 15 Уран е 5.3° от Луната.
_______________________________________________________________________________

22 октомври 2009

Къде и как да видим Юпитер през "Галилеевите нощи"

След залез слънце Юпитер се появява, като първа и най-ярка звезда в южна посока, и е достъпен за наблюдение до 1:44 часа. За да се видят спътниците е необходим поне малък телескоп или бинокъл с увеличение 20 пъти, а за да наблюдаваме атмосверата на гигантската планета ни е необходим телескоп с увеличение над 120 пъти. Интересно ще е появяването на първият спътник Йо след затъмнение от сянката на Юпитер в 22:54 часа.
Още информация за Юпитер и спътниците му може да бъде открита в "Астрономически календар".

Откъс от "Звезден пратеник" книга на Галилео Галилей.

И така в ден седми от януари хиляда шестстотин и десета година в един часа през нощта, като наблюдавах със зрителна тръба звездите, пред погледа ми изплува Юпитер. Тъй като си бях направил превъзходен уред, видях /което не ми се отдаваше преди това поради слабите възможности на предишния уред/, че Юпитер се съпътства от три звездички, макар и малки, но много ярки. Макар и да помислих, че те принадлежат към неподвижните, те все пак малко ме учудиха, тъй като изглеждаха разположени точно по права линия, успоредна на еклиптиката, и по ярки от другите, имащи тяхната величина.

По между си и по отношение на Юпитер те бяха разположени в този ред:

т.е. две звезди бяха на изток, една на запад. По-източната и западната изглеждаха малко по-големи от другата. Не обърнах внимание на разстоянието им от Юпитер, защото смятах, както казах, че са неподвижни. Когато обаче, подтикнат кой знае от какво предопределение, на осми отново се върнах към същото изследване, видях ги разположени съвсем различно: и трите звезди бяха на запад от Юпитер и по-близо помежду си в сравнение с предишната нощ и на равни разстояния една от друга, както е показано на рисунката.


В оня момент, като не ми минаваше дори през ум, че звездите може да са се разместили, почнах да се питам по какъв начин Юпитер е могъл да се окаже източно от споменатите неподвижни звезди, след като предишния ден се намираше на запад по отношение на две от тях. Обхвана ме съмнение дали Юпитер противно на астрономическите изчисления няма директно движение и да е изпреварил тези звезди. Заради това очаквах с голямо нетърпение следващата нощ, но претърпях разочарование, тъй като цялото небе бе покрито с облаци.

Обаче на десети видях звездите в следното разположение по отношение на Юпитер:

т.е. имаше само две и двете бяха на изток; третата, както предположих, беше скрита зад Юпитер. Бяха, както преди, на една и съща права с Юпитер и разположени точно по линията на Зодиака. Когато видях това и разбрах, че на Юпитер в никакъв случай не могат да бъдат преписвани подобни размествания, като знаех преди това, че наблюдаваните звезди бяха винаги същите /никаква друга нямаше преди тях или след тях в голям интервал по линията на Зодиака/, сменяйки слисването с изумление, схванах, че видимите изменения не се дължат на Юпитер, а на откритите от мен звезди. Прочие реших от оня момент нататък да наблюдавам продължително, внимателно и упорит явлението.

Галилей Галилео, Избрани произведения, т.1, стр.29,30,Наука и изкуство, София 1984, превод Симеон Тодоров, Редактор Марин Калинков.

21 октомври 2009

Луната покрива Антарес тази вечер.

Вечерта на 21 октомври между 18:45 и 19:40 Луната ще покрие най-ярката звезда на съзвездието Скорпион, червената Антарес. Точните моменти за определени градове могат да бъдат открити в "Астрономически календар".

20 октомври 2009

Откъс от книга на Галилео Галилей

Тази седмица хиляди хора по света ще повторят наблюденията на Галилей, а при вечер на запад младата Луна сякаш ще прикани и нас да изживеем вдъхновението и прозрението на Галилей създало през 1610 година поместените по-доло редове от "Звезден пратеник":

Когато Луната малко преди или след съединението се намира недалеч от Слънцето, тя ни показва не само оная част от глобуса си, която е украсена с блеснали рогове, а и една тънка периферна ивица, озарена от бледо сияние, която сякаш очертава контура на сенчестата и, противоположна на Слънцето страна, и я отделя от по- тъмното поле на етера. Ако наблюдаваме по внимателно явлението, ще видим, че не само крайната граница на затъмнената част блести с такова бледо сияние, но че и цялата повърхност на Луната, тази, до която не са достигнали още слънчевите лъчи, започва да белее от някаква доста обилна светлина. Отначало пред погледа ни се представя само тънка светла окръжност, ограничена от по – тъмните части на небето около него. Останалата повърхност пък изглежда по- тъмна поради близостта на светещите рогове, който притъпяват остротата на зрението ни. Ако изберем обаче място, където покрив, комин или друга преграда, разположена между окото и Луната / но далеч от окото/, да скрива само светещите рогове, а останалата част от лунното тяло да остава видима, ще се убедим, че и тази област на Луната, макар и да е лишена от слънчева светлина, блести с не малък блясък, особено ако нощта е тъмна. Наистина на по- тъмно поле светлината е по-ярка.

Доказано е също, че тази, тъй да се каже, вторична светлина на Луната е толкова- повече, колкото Луната е по- близо до слънцето; обратно - отдалечавайки се от него, светлината намалява все повече, а след първата четвърт и преди последната четвърт е слаба и едва се вижда дори и ако се наблюдава на тъмно небе, докато при елонгация от шестдесет и по- малко градуси сияе удивително дори и в полумрак. Тъй силно сияе, повтарям, че с помощта на силна зрителна тръба ясно се различават върху нея големите петна.

Този чуден блясък е предизвиквал не малко удивления сред философите и за да изяснят причината му, са изтъквали различни обяснения. Едни казвали, че е собствен, естествен блясък на Луната, други че го получава от Венера или от всички звезди, а някой - от Слънцето, което с лъчите си прониквало дълбоко в твърдината на Луната. Но подобни обяснения лесно могат да бъдат оспорени и опровергани. Ако тази светлина наистина беше собствена или заимствувана от звездите, луната щеше да я запази и покаже преди всичко по време на затъмненията, когато е разположена в тъмно черното небе. Но опитът сочи обратното: в същност сиянието на Луната по време на затъмненията е съвсем слабо, червеникаво и почти бронзово обагрено, а това сияние, напротив, е по-ярко и по-бяло. Освен това то е променливо и подвижно, защото шари по повърхността на Луната, така че най-близката част до кръга на земната сянка винаги се вижда по-светла, а останалата по-тъмна. Следователно разбираме без никакво съмнение, че това се дължи на близостта на слънчевите лъчи, докосващи някаква по – плътна област, която кълбовидно обвива Луната. При този досег някакво сияние се разпръсква в съседните на Луната области, не по различно от утринния или вечерния полумрак на Земята. Ще разгледаме явлението по обстойно в книгата „За системата на света“.

Толкова по-детски наивно е да се твърди, че тази светлина идва от Венера, щото не заслужава дори да се спори. И наистина кой ще е толкова невежа да не разбира, че около съединение и в границата на елонгация от 60 градуса е съвсем невъзможно обратната от Слънцето страна на Луната да се вижда от Венера?

Също така не може да се допусне, че това сияние произхожда от слънцето, което прониквало дълбоко в лунното тяло, изпълвайки го със светлина. В такъв случай този блясък никога не би намалял, тъй като половината Луна е винаги осветена от Слънцето освен по време на лунните затъмнения. В същност той намалява, когато Луната се приближава към първа четвърт, и съвсем угасва, след като я премини.

И тъй като тази вторична светлина не е присъща или собствена на Луната, не е заимствувана от каквото и да е светило, нито от Слънцето и освен Земята в простора на Вселената не остава никакво друго тяло, какъв извод трябва да направим, какво обяснение да предложим? Може би, че лунното тяло и всяко друго непрозрачно и тъмно тяло е осветявано от Земята? Какво удивително има в това? Ето съвсем правилно благодарната Земя връща на Луната толкова светлина, колкото тя самата е получила от Луната през цялата нощ на безпросветен мрак.

Но да разгледаме по-отблизо нещата! По време на съединенията, когато Луната се намира между Слънцето и Земята, слънчевите лъчи осветяват горното, обратно на Земята лунно полукълбо, докато долното, гледащо към Земята, е обвито в мрак, поради което не осветява никак Земята. Отдалечавайки се след това постепенно от Слънцето, в известна степен се осветява обърнатото към нас полукълбо и Луната ни показва светлеещи тънките, но блестящи рогчета на своя сърп и осветява леко Земята. На Луната приближаваща се вече към квадратура, слънчевото осветяване нараства, увеличава се на Земята отблясъка от нейната светлина, плисва отвъд лунния светлик и нашите нощи стават по светли; накрая цялото лунно полукълбо, обърнато към нас и противоположно на Слънцето, се осветява от ярки лъчи; заблестява цялата повърхност на Земята, обляна от лунна светлина; после намаляващата Луна ни праща все по-слаби лъчи, по слабо е осветявана и Земята; Луната се запътва към съединение и мрачна нощ обхваща Земята. С такава периодичност и последователност Луната ни дарява ежемесечно кога по-сияйна, кога по-слаба светлина.

Но в същата степен и Земята и се отблагодарява: и действително, когато Луната е в период на съединение със Слънцето, срещу нея лежи цялата повърхност на изложеното към Слънцето и силно обляно от него земно полукълбо, чиято отразена светлина сега пък получава тя, поради което долното полукълбо на Луната, макар и лишено от слънчева светлина, изглежда твърде светло. Луната, намираща се в квадратура със Слънцето, вижда осветена само половината от земното полукълбо – западната, защото източната половина е обвита в мрак. Затова и самата Луна е по-малко осветена от Земята и вторичната и светлина е по мъждива. Ако Луната се постави в противостояние със Слънцето, то тя ще види земното полукълбо, намиращо се между нея и Слънцето съвсем тъмно и обхванато от дълбока нощ. Ако това противостояние бъде еклиптично, Луната няма да получи никакво осветление, ще бъде лишена и от слънчевата, и от земната светлина. Луната в различните си положения между Земята и Слънцето получава повече или по-малко отразена от Земята светлина в зависимост от това, дали е обърната към по-голяма или по-малка част от осветеното земно полукълбо, защото между двете кълба съществува следното съотношение: когато Земята е най-много осветена от Луната, тогава Луната получава от Земята най-малко светлина и обратно.

Тия кратки бележки по тази тема засега са достатъчни, по нея ще говорим по-пространно в нашата „Система на света“, където с множество разсъждения и опити ще докажем съществуването на силно отразена слънчева светлина от Земята. Това ще бъде за ония, които твърдят, че тя трябва да бъде изключена от числото на блуждаещите звезди главно заради това, че е лишена от движение и собствена светлина. И ще докажем, че тя се върти и нейния блясък превъзхожда този на Луната, че тя не е клоака на световните мръсотии и гнусотии... Това ще потвърдим с безброй примери, почерпани от природата.

Галилей Галилео, Избрани произведения, т.1, стр.23-26,Наука и изкуство, София 1984, превод Симеон Тодоров, Редактор Марин Калинков.

16 октомври 2009

Ръководство за астрономически наблюдения.

Във връзка с международната наблюдателна програма "Галилееви нощи" която ще се осъществи от 22 до 24 октомври преведох следното ръководство за наблюдения:

Започни да гледаш звездите

Нощното небе е открито и достъпно, всеки може да наблюдава без да са необходими специализирани познания или оборудване. За да ви помогнем, погледа към звездите ви да е по-пълен, тук са дадени десет съвета, чрез които ще откриете и развиете вашия интерес към астрономията.

1. Изберете вашия инструмент
Старата поговорка "добър инструмент за работа" се отнася също и за наблюдение на звездното небе. Очите ви са отлични инструменти, за астрономия с които можете да видите огромна част от небето и откриете движещи се обекти, като падащи звезди. За да видите още повече звезди, помислете за добър бинокъл, който е евтин и лесен за използване. Сериозните астрономи могат да решат да инвестират в телескоп. Този инструмент събира много повече светлина от очите, така, че ще ви позволи да видите слабите обекти, като галактики и мъглявини.

2. Изберете вашето местоположение
Идеалното място за наблюдение е далеч от града и неговото осветление и това ще гарантира по-добра видимост на нощното небе. Въпреки това, начинаещите могат в действителност по-лесно да се запознаят с нощното небе под светлинното замърсяване, тъй като слабите звезди са невидими, а по-ярките очертават съзвездията и ги правят по-достъпни за разпознаване. Така че, ако живеете в град, не се отказвайте! Винаги помнете, да се погрижите за безопасността си. Ако отидете в отдалечено място, посетете го предварително през деня и споделете плановете си с други хора.

3. Изберете вашето оборудване
Наблюдението не е задължително да изисква много оборудване, но някои неща са желателни. Първо е топлото облекло, тъй като може да е значително по студено през нощта. Шезлонга ще направи престоя ви по-удобен. Факли или фенерче снабдени с червен филтър ще ви помогнат да виждате, като същевременно поддържат очите ви привикнали към тъмнината. Горещи напитки и закуски също се препоръчват, както и звездни карти, напълно зареден мобилен телефон и точен часовник.

4. Бъдете подготвени
Дори и малко научна подготовка ще ви позволи да оптимизирате вашето наблюдение на нощното небето. Научете какво е видимо и кога. Запознайте се с местоположението на планетите и звездите, както и за момента на преминаване на изкуствени обекти, като например Международната Космическа Станция. Проверката на прогнозата за времето ще ви спести много от чувството за неудовлетвореност при облачно време.

5. Научете нощното небе
Опознаването на съзвездията е един от най-важните етапи в любителската астрономия. Научаването на нови звездни очертания ще ви помогне при ориентирането върху нощното небе, лесното намиране на целта на наблюдение и бързо ще увеличи познанията ви.

6. Запознай се с приказни истории

Съзвездията са свързани с митове и легенди, които са творени в продължение на много стотици години. Познаването на тези сказания ще ви позволи да разказвате истории със звезди, да разпознавате различни форми в небето и да сте популярен около „лагерния огън“.

7. Колкото повече гледате, толкова повече ще видите

Тайната на астрономията е в постоянството. Ако е облачно една нощ, опитайте отново на следващата. Съхранявайте наблюденията и изграждайте своя опит. Нощното небе се изменя през годината, така че винаги има нови неща, които да погледнете.

8. Взаимодействайте с други хора
Има какво да се каже за насладата от тишината и спокойствието на нощта при самостоятелни наблюдения, но гледането на звезди може да бъде и социална дейност. Ако желаете да развиете начинанието си помислете за създаване или присъединяване към общество на астрономи любители. Тогава ще сте в състояние да се учите от другите и да споделяте собственият си опит.

9. Съхранявайте дневника за наблюдения
Бързо запишете всичките неща които виждате и ги подредете в дневник за да изучите и извлечете максимална полза от вашите наблюдения. Не бързайте да подскачате от голямата мъглявина в Орион на звездния куп Плеади в Телец.

10. Наслаждавайте се!
Не забравяйте, че гледането на звезди е забавно и лесно. Избягвайте да се задълбавате в техническите аспекти, ако това не ви интересува. Това е невероятно, да излезем навън в звездна нощ и само да погледнем нагоре!

12 октомври 2009

Сближаване на Венера и Сатурн.

Утринното небе този месец ще ни поднесе още едно тясно сближаване. Венера и Сатурн ще бъдат на разстояние от половин градус (един лунен диаметър) на 13 октомври, а под двете планети може да бъде открит и Меркурий.

10 октомври 2009

Астероида 18 Мелпомена е във велико противостояние.

На 11 октомври астероида 18 Мелпомена ще бъде едновременно най-близо до Земята и Слънцето. Малката планета е ярка със звездна величина 7.9, видима дори в малък телескоп, като може да бъде открита близа до звездата тита на съзвездието Кит. Астероида е най-високо на небето в южна посока в 1:40 часа след полунощ.
Карта на пътя между звездите.

Астероида 18 Мелпомена е с предполагаем диаметър 140 километра и изменя блясъка си за 11.5 часа.

06 октомври 2009

Луната преминава пред звездния куп Плеади.

На границата между 7 и 8 октомври Луната ще покрие част от звездите на купа Плеади в съзвездието Телец. Спътника на Земята е преминал през пълнолуние и с бинокъл или телескоп може да се наблюдават няколко откривания на звезди които ще настъпят откъм тъмната му страна.
На утринното небе един час преди изгрева на Слънцето в източна посока могат да бъдат видени планетите Сатурн и Меркурий на разстояние по малко от половин градус, а по-високо над тях и Венера.

01 октомври 2009

Утринна видимост на Меркурий.

През първата половина от октомври Меркурий е достъпен за наблюдение на утринното небе в източна посока за около час след изгрева му. Планетата ще е видимо най-отдалечена от Слънцето 18 градуса на 6 октомври.
На утринното небе лесно могат да бъдат открити също така Венера, която изгрява половин час преди Меркурий и Сатурн в началото на утринната си видимост. На 8 октомври Сатурн и Меркурий ще се приближат на разстояние половин Луна.