Новото издание на "Астрономически календар" за 2020 година

От -
Скъпи приятели,
за 20-та поредна година „Астрономически календар“ е публикуван и достъпен за вашето внимание.
Пожелаваме Ви, успешна година, звездно небе и весели празници!

"Астрономически календар" е достъпен на следния адрес http://astrocalendar.50webs.com/index.html

Популярни публикации от този блог

Май 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Май 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.V 04:30 05:49 06:21 13:24 20:27 20:57 22:17 15.V 04:04 05:31 06:04 13:23 20:42 21:14 22:41 30.V 03:42 05:18 05:52 13:24 20:56 21:30 23:05 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.V - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 ; 16.V - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - ; цяла нощ - ; след полунощ - Марс (Риби, Кит, 1,1m), Сатурн (Водолей, 1,2m), Нептун (Риби, 7,9m); Астероиди до 9 зв.вел.: (1) Ceres (Стрелец, 8,2m), (2) Pallas (Херкулес, 8,9m), (4) Vesta (Близнаци, 8,5m); Комети до 9 зв.вел.: 13P/Olbers (Бик, Колар, 8,2m); *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца + 60430; JD =
Прочетете още

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Строеж на Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – централн
Прочетете още