Юли, 2013 - видимост на планетите и астрономически явления

От -

Звездно небе: 1.VII - 22:40, 00:40, 02:40, 04:40; 16.VII - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40

Планети: вечер - Венера (-3.9); цяла нощ - Сатурн (0.5), Нептун (7.8); сутрин - Меркурий (0.3), Марс (1.6), Юпитер (-1.9), Уран (5.8).

Астероиди: 3 Juno (9.3), 7 Iris (8.4), 8 Flora (8.8), 324 Bamberga (9.5)

Комети: 

_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2013г.  hh 
_______________________________________________________________________________
03.VII  06  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
05.VII  17  Земята е най-далече от Слънцето. Афелий.
06.VII  15  Марс е 3.7° северно от Луната.
07.VII  03  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
07.VII  06  Юпитер е 3.5° северно от Луната.
08.VII  10  Луната е в новолуние.
08.VII  14  Меркурий е 0.1° южно от Луната.
09.VII  07  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
09.VII  21  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
10.VII  21  Венера е 6.7° северно от Луната.
16.VII  06  Луната е в първа четвърт.
17.VII  02  Сатурн е 3.2° северно от Луната.
17.VII  18  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
18.VII  02  Уран сменя посоката на видимото си движение.
20.VII  03  Астероида 8 Flora е в противостояние на Слънцето.
20.VII  16  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
21.VII  23  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
22.VII  10  Марс е 0.8° от Юпитер.
22.VII  21  Луната е в пълнолуние.
25.VII  05  Нептун е 5.4° южно от Луната.
27.VII  22  Уран е 3.3° южно от Луната.
29.VII  20  Луната е в последна четвърт.
30.VII      Максимум на метеорния поток Южни Делта Аквариди. 
            Активност от 12.VІІ до 23.VІІІ.
30.VII  08  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
30.VII  11  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (20°). Утринна видимост.
_______________________________________________________________________________

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още

Звезден дъжд в съзвездието Лира

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци Максимума на метеорния поток Лириди през 2024 г. е на 22 април в 10 часа, като най-благоприятна за наблюдение е нощта на 21 срещу 22 април, след полунощ. През пролетните нощи от 14 до 30 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 срещу 23 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час. Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори. Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя
Прочетете още