Астрономически календар

Движейки се по своята орбита, Луната заема различно положение спрямо Слънцето, което води до явлението лунни фази. То се обяснява с различните условия на осветяване на Луната от Слънцето. Промеждутъка от време между последователни едноименни фази на Луната (например между две пълнолуния) се нарича синодичен месец или лунация и е равен на 29,5305889 денонощия. Моментите на пълнолуние и новолуние също се наричат сизигии.  Показано е движението на Луната по орбитата и около Земята, гледано откъм северния полюс. Луната се движи обратно на часовниковата стрелка. До орбитата е показан външния вид на Луната за земен наблюдател в северното полукълбо в съответстващ момент от синодичния месец, а часовете показват момента на кулминация на Луната. Ако разгледаме разликата между видимите геоцентрични еклиптични дължини на Луната и Слънцето като функция от времето, то условията за настъпване на последователните лунни фази може да се представи така: λ☾ - λ☉ = 0°    новолуние λ☾ -...

В астрономията не се използва термина „суперлуние“, той е измислен от астролозите, разпространен от журналистите, и така се е харесал на всички, че ако видим голяма пълна луна, особено на хоризонта, значи това е „суперлуние“. Защо Луната на хоризонта е огромна? В момента, когато лунния диск се намира ниско над хоризонта, Луната ни се струва няколко пъти по-голяма отколкото, когато  е високо в небето. Този ефект е оптична илюзия, която се нарича „лунна илюзия“. В действителност,  ъгловия размер на Луната не зависи от нейната височина над хоризонта.  Какво е суперлуние? „Суперлунието“ или по точно казано„суперпълнолунието“ и повишение интерес към него принудиха астрономите да формулират критерий за това явление. Суперлуние е периода, в който има съвпадение на пълнолунието и максималната близост на Луната към Земята (перигея). Този период не трябва да е повече от 3 дни, а разстоянието от Земята до Луната трябва да е по-малко от 362 000 километра. Орбита на Луната Луната...

На 4 октомври 1957 година е изведен първия изкуствен спътник на Земята, така наречения ПС-1 (опростен спътник) Да споменем някой цифри: 83,6 килограма – толкова тежи ПС-1. От това тегло 50 килограма се падат на акумулаторната батерия за радиопредавателя; 58 сантиметра – диаметър на първия спътник; 1440 оборота около Земята извършва ПС-1, преди да влезе в плътните слоеве на земната атмосфера и изгори; 92 дни спътника лети по орбита около Земята; 974 километра – на такова разстояние ПС-1 се отдалечава от Земята в апогей при първия оборот, а след това се приближава до нея на 288 километра в перигей; 96,2 минути – времето, за което първият спътник обикаля около Земята в началото на своя полет.   Инфографика: Данил Жестарёв, по материали на Роскосмос.

Фотография на слънчевата корона от 28 юли 2022 г. Кратки факти за слънцето: – средното разстояние от Земята до Слънцето е 149,6 милиона километра; – светлината от Слънцето достига Земята за малко повече от 8 минути; – масата на Слънцето е около 333 000 земни маси; – температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 5 500 °C; – температурата в центъра на Слънцето е много по-голяма, около 15,6 милиона °C; – възрастта на Слънцето е 4,57 милиарда години; – плътността на плазмата на слънчевата повърхност е стотици хиляди пъти по-малка от тази на въздуха; – плътността на плазмата вътре в Слънцето е 8 пъти по-голяма от тази на златото; – Слънцето се състои от 63% масови проценти водород, 35% хелий и само 2% други елементи.  По материал на „Роскосмос“ Още за Слънцето:   Строеж на Слънцето Слънчевата корона     Фотография на слънчевата хромосфера от 27 юли 2022 г.

От 2 до 10 май 1922 година в Рим се е провела първата Генерална асамблея на Международния астрономически съюз, на която астрономите „въдворяват ред“ на небето. Целия небосвод над северното и южно полукълбо на Земята е разделен на 88 участъка (съзвездия) с точно указани граници. Преди това решение, въпроса, колко съзвездия има на небето, няма еднозначен отговор. Например, в Китай през IV век пр.н.е. е имало 122 съзвездия, включващи 809 звезди. Клавдий Птолемей в своя труд „Алмагест“ описва 47 съзвездия на северното небе. Монголските учени през XVIII век са разпознавали 237 съзвездия. В началото на XX век е имало 108 съзвездия.  На първата Генерална асамблея на МАС през 1922 г. са премахнати съзвездия, които астрономите вече са били посветили на някой короновани особи, например Дъб на Карл, Арфа на Георг, Вол на Понятовски, Регалии на Фридрих. Не са запазени и съзвездията, наречени на герой от Библията. Утвърдени са названията на съзвездията, като за новите съзвездия имената са съкра...

Астероидните семейства са фрагменти от сблъскали се и разрушили се по-големи астероиди. При сблъсъка родителските астероиди могат изцяло да се разрушат, но съществуват и такива семейства, в които родителският астероид е останал почти цял. Ако сблъскалият се с астероида обект е бил не много голям, то той може да избие множество малки фрагменти от астероида, които образуват семейството му. При това масата на главния астероид е повече от 90% от масата на цялото семейство. Така се е образувало семейството на Масалия, наречено на най-големия негов представител.  3D-модел на астероида Массалия (20 Massalia) Главният астероид от семейството е открит през 1852 година от италианския астроном Анибале де Гаспарис в обсерваторията Каподимонте в Неапол. Той е наречен с гръцкото име на френския град Марсилия. Това е двадесетия по ред на откриването астероид от главния пояс, за това неговото официално име е 20 Massalia (Масалия). Това семейство се състои от множество малки фрагменти, които са ...

Диаманта е един от най-известните минерали, произхода на който и до днес остава загадка. За многото години изучаване на диамантените находища, учените са разработили различни хипотези за техния произход. До края на 19 век се е считало, че образуването на диамантите протича само в недрата на Земята на голяма дълбочина, където температурата и налягането са много високи. Тази гледна точка започнала да се подлага на съмнение през 1888 година, когато руските изследователи Ерофеев и Лачинов, изучавайки образец от каменен метеорит, наречен на мястото на падане – Нови Урей (Мордовия) за първи път са намерили диаманти в метеоритното вещество. Диамантоносен метеорит Нови Урей. Паднал на 4 септември 1886 г., Русия, Мордовия, фрагмент 460 г. Метеоритна колекция РАН. Този метеорит дава начало на нов тип метеорити – уреилити, които значително се различават от мнозинството други метеорити. Те са съставени основно от оливин (Mg,Fe)2[SiO4] и пижонит (Mg,Fe,Ca)[Si2O6]. Главната тяхна особеност е във вис...

Сред огромното количество паднали на Земята метеорити в ръцете на учените не един път са попадали образци от извънземно вещество, химическия състав на което силно се е отличавало от общата маса. Теоретически възможността да паднат на Земята марсиански скали се предполагала отдавна, обаче, да се докаже, че тези камъни са дошли точно от Марс до скоро е било трудно. Значително изменение настъпва след 1976 година, когато са получени първите данни от повърхността на Марс, предадени от апаратите „Викинг-1“ и „Викинг-2“ (НАСА). Тогава е установен изотопния състав на газовете в марсианската атмосфера. И особено през 2000-те години, когато са получени нови данни за минералния състав на марсианската кора, предадени от марсоходите Spirit, Opportunity, Curiosity. Тогава започва ревизия на неземното вещество с неустановен произход. В настоящия момент на Земята са определени (по различни данни) над 100 марсиански метеорита. Първият марсиански метеорит е бил намерен в египетската пустиня през 1911 го...

Схема на орбитата на квазиспътник. Квазиспътник или квазисателит е космически обект, на който периода на обиколка около Слънцето съответства на периода на обиколка на планетата около Слънцето, т.е. обектите се намират в орбитален резонанс 1:1. Това обстоятелство позволява на космическия обект да остане близо до планетата за известно време. Латинската приставка quasi означава мним, т.е. обекта не е пълноценен спътник на планетата, а само временен, тъй като след известно време той ще напусни своята орбита. Земята е имала няколко квазиспътника. Това са астероиди с различен размер, от десетки метри до няколко километра, които са оставали на орбита на квазиспътник десетки или стотици години. Последния по време на откриване квазиспътник на Земята е бил забелязан през 2016 година. Това е астероида (469219) Камоалева (по-рано 2016 НО3), който според мнението на учените е започнал да се движи по орбита на квазиспътник преди 100 години. Тъй като астероида се намира в орбитален резонанс с Земята ...

Разкриване на импактити (зювити, алогенни брекчи) на река Кара. Един от най-големите метеоритни кратери в света – Карския се намира в Русия, Архангелска област, района на устието на река Кара. За геоложки аномалии по тези места за първи път се е заговорило след експедицията на Олег Баклунда, руско-шведски геолог, който през 1904 година е открил там разкривания на необичайни скали – брекчи. Той ги е определил в началото като тилити – древни ледникови отлагания.   През 1970-те години геолозите са открили явни признаци на ударен метаморфизъм, което е довело до радикално преразглеждане на възгледите за природата на тези отлагания, свързвайки техния произход с падането на голям метеорит.  Карски метеоритен кратер. Алогенна брекча (зювит), 10х15 см, маса 445 г. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 100. Карски метеоритен кратер. Ударно-метаморфен пясъчник, 30х10 см, маса 4275 г. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 102. Днес района на падането е добре про...

Астероида Веста, четвъртия обект от главния астероиден пояс е открит в началото на 19 век. Открил го е немския астроном Хайнрих Олберс през 1807 година. По предложение на неговия сънародник, математика Карл Гаус, новооткрития астероид са го наименували на древноримската покровителка на семейството и домашното огнище Веста. Размерите на астероида са 578 × 560 × 458 километра. Учените считат, че този обект е неразвита планета, преминала стадия на частична вътрешна диференциация и имаща следи от геологически процеси, сходни с тези на планетите от земната група. Всичко това стана ясно, след като автоматичната междупланетна станция Dawn (английски „Разсъмване“) на NASA достигна орбитата на Веста през 2011 година и дистанционно я изследва.   Астероида Веста. Снимка от апарата Dawn (NASA) от разстояния 5200 км, 2011 г. Една от научните задачи на мисията бе проверка на теорията, че Веста е източник на така наречените HED метеорити. Към тях се отнасят хауърдитите (howardite), еукр...

Това удивително място се намира в Аржентина на 800 километра северно от столицата ѝ. То се нарича Кампо дел Сиело (испански Campo del Cielo), което означава „Небесно поле“. Мястото е уникално с това, че на сравнително неголям земен участък в различно време са били намерени множество железни метеорити с маса до няколко тона. Според писмените източници, първата находка на железен метеорит с маса 15 тона датира от 1576 година. Всички опити той отново да бъде намерен, досега не са се увенчали с успех. Достоверната история на находките започва от 1803 година, когато в този район е намерен метеорит с маса няколко тона. Неговият най-голям фрагмент (635 килограма) през 1813 година е бил доставен в Буенос Айрес. По късно един богат англичанин го е купил и подарил на Британския музей. Местните жители до днес намират множество малки железни фрагменти в тази област. Обаче главната находка е направена през 1969 година, когато на дълбочина 5 метра с помощта на металотърсач е открит 37 тонен желе...

Това удивително откритие е направено от фермера Якоб Бритс на собствената му земя. Случило се е през 1920 година в Намибия, недалеч от град Грутфонтейн (Grootfontein). Бритс се е натъкнал на огромно парче метал докато е разоравал полето. Той отделил от монолита неголямо парче и го занесъл за изследване в града. Местните учени бързо определили, че това е метеорит. По-късно го нарекли Хоба (Hoba) на името на фермата на Бритс – „Hoba West Farm“.  Откриването на метеорита Хоба (Hoba), Намибия, 1920 г. Заради огромната му маса (около 60 тона) и размери 9 кубични метра, космическият пришълец никога не е бил преместван и днес се намира на мястото на намирането му. Метеорита никога не е бил претеглян, масата му е изчислена. Според оценките на специалистите в годината на намирането му той е тежал 66 тона. През многото години общуване с многочислените туристи, които имат навика да отчупват парченца „за спомен“, масата на метеорита е намаляла до 60 тона. За да защити уникалния природен о...

Метеоритите по състав се делят на три главни групи: каменни, железни и железнокаменни. При каменните метеорити най-разпространена е групата на така наречените хондрити, които са 85% от падналите на земята метеорити. Те на свой ред се делят на подгрупи: обикновени, въглеродни, енстатити и други. Хондритите са древна материя, която се е образувала заедно със Слънцето. Наричат ги хондрити заради характерните сферични образувания – хондрули (от древно гръцки Χόνδρος - зърно) със силикатен състав и размер от 1 милиметър и повече. Хондрулите „плават“ в дребно кристална матрица, която се отличава по състав от тях.  Метеорит Ромашки, намерен през 2009 г., село Ромашки, Волгоградска област. Хондрит обикновен, маса 146 г., размер 130х100х4 мм. Метеоритна колекция на Московския планетариум, № 16. При метеоритите се различава абсолютна, космическа и земна възраст. Абсолютната възраст е времето, изминало от окончателната кристализация на минералите от протопланетното вещество. Космическата е и...