Астрономически календар

Май 2021 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.V 04:30 05:50 06:21 13:23 20:26 20:57 22:17 15.V 04:04 05:31 06:04 13:23 20:42 21:14 22:41 30.V 03:43 05:18 05:52 13:24 20:56 21:30 23:05 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.V - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 ; 16.V - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Меркурий (Бик, -0.6) , Венера (Бик, -3.9); цяла нощ - Марс (Близнаци, 1.5); след полунощ - Юпитер (Водолей, -2.3), Сатурн (Козирог, 0.6), Нептун (Водолей, 7.9); Астероиди до 9 зв.вел.: 4 Vesta (Лъв, 7.3); Комети до 9 зв.вел.: 7P/Pons-Winnecke (Орел, Водолей, 8.2?) ; Кометата 7P/Pons-Winnecke вероятно ще е със звездна величина >12, а C/2020 R4 (ATLAS) със звездна величина >9. *(съзвездие в коет

Схема на орбитата на квазиспътник. Квазиспътник или квазисателит е космически обект, на който периода на обиколка около Слънцето съответства на периода на обиколка на планетата около Слънцето, т.е. обектите се намират в орбитален резонанс 1:1. Това обстоятелство позволява на космическия обект да остане близо до планетата за известно време. Латинската приставка quasi означава мним, т.е. обекта не е пълноценен спътник на планетата, а само временен, тъй като след известно време той ще напусни своята орбита. Земята е имала няколко квазиспътника. Това са астероиди с различен размер, от десетки метри до няколко километра, които са оставали на орбита на квазиспътник десетки или стотици години. Последния по време на откриване квазиспътник на Земята е бил забелязан през 2016 година. Това е астероида (469219) Камоалева (по-рано 2016 НО3), който според мнението на учените е започнал да се движи по орбита на квазиспътник преди 100 години. Тъй като астероида се намира в орбитален резонанс с Земята

Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________