Астрономически календар

СОНЕТ НА УЧЕНИЧКАТА А. На ученичка А., която четеше постоянно книга „Небесни светила“ Ах, какво е туй желанье, що в сърцето ти гори? Що ти е, отговори, толкова наука, знанье? Туй ти Северно сиянье, тез звезди, луна, слънца дали можат ти прида повеч блясък, обаянье? Нали и без тях си ти пълна с дарби, красоти и обайваш, и привличаш? Съвършенство ли желайш? Научи се да обичаш и ти всичко ще да знайш! Иван Вазов, 1880г., Майска китка

През юни БНР - "Христо Ботев" излъчи в "Радиоенциклопедия" поредица  посветена на Слънчевата система, подготвена от журналистката Росица Панайотова. В четири предавания видни български астрономи излагат задълбочено съвременни познания за Слънцето, Земеподобните планети, Газовите гиганти и малките небесни тела. В поредицата уместно е съчетан астрономическия фолклор и приятната музика. Предаванията могат да се чуят на страницата " Слънчевата система – митична и реална "

Откъс от "Шестоднев" из "Слово за четвъртия ден" "[При нас] зимата настъпва, когато слънцето се намира над южните страни. Тогава нощите стават дълги; въздухът над земята като че изстива, водните изпарения се събират и при нас стават причина за много дъждове, студове и снегове. Когато пък [слънцето] се върне отново от южните места и застане на средата и изравни по време нощите с дните, тогава поради това, че се задържа по-дълго над тази част на земята тук настъпва постепенно затопляне на въздуха и идва пролетта. Тя е начало на поникването на всички растения. Повече от дърветата отново оживяват. Тя запазва рода на всички земни и водни животни, защото [по това време] те създават потомство. След това слънцето се насочва на Север, [т. е.] клони към летния поврат, и [тогава] дните при нас стават дълги. И тъй като то продължително време се движи през това въздушно пространство, изсушава въздуха над нашите глави, а също и земята и спомага [да се родят] семена в изоби...

И така в ден седми от януари хиляда шестстотин и десета година в един часа през нощта, като наблюдавах със зрителна тръба звездите, пред погледа ми изплува Юпитер. Тъй като си бях направил превъзходен уред, видях /което не ми се отдаваше преди това поради слабите възможности на предишния уред/, че Юпитер се съпътства от три звездички, макар и малки, но много ярки. Макар и да помислих, че те принадлежат към неподвижните, те все пак малко ме учудиха, тъй като изглеждаха разположени точно по права линия, успоредна на еклиптиката, и по ярки от другите, имащи тяхната величина. По между си и по отношение на Юпитер те бяха разположени в този ред: т.е. две звезди бяха на изток, една на запад. По-източната и западната изглеждаха малко по-големи от другата. Не обърнах внимание на разстоянието им от Юпитер, защото смятах, както казах, че са неподвижни. Когато обаче, подтикнат кой знае от какво предопределение, на осми отново се върнах към същото изследване, видях ги разположени съвсем различн...

Част от наблюдателния дневник на Галилео Галилей Когато Луната малко преди или след съединението се намира недалеч от Слънцето, тя ни показва не само оная част от глобуса си, която е украсена с блеснали рогове, а и една тънка периферна ивица, озарена от бледо сияние, която сякаш очертава контура на сенчестата и, противоположна на Слънцето страна, и я отделя от по- тъмното поле на етера. Ако наблюдаваме по внимателно явлението, ще видим, че не само крайната граница на затъмнената част блести с такова бледо сияние, но че и цялата повърхност на Луната, тази, до която не са достигнали още слънчевите лъчи, започва да белее от някаква доста обилна светлина. Отначало пред погледа ни се представя само тънка светла окръжност, ограничена от по – тъмните части на небето около него. Останалата повърхност пък изглежда по- тъмна поради близостта на светещите рогове, който притъпяват остротата на зрението ни. Ако изберем обаче място, където покрив, комин или друга преграда, разположена между окото и...