Астрономически календар

Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През

Февруари 2021 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.II 06:03 07:10 07:41 12:40 17:40 18:09 19:16 14.II 05:49 06:55 07:25 12:40 17:57 18:26 19:31 28.II 05:29 06:35 07:04 12:39 18:15 18:43 19:48 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.II - 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 ; 16.II - 18:40 , 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 Видими планети: до полунощ - Уран (Овен, 5,8); цяла нощ - Марс (Овен, Бик, 0.5); след полунощ - Меркурий (Козирог, 0.4) ; Астероиди до 9 зв.вел.: 4 Vesta (Лъв, 6.3) , 15 Eunomia (Рак, Близнаци, 8.8); Комети до 9 зв.вел.: ; *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца + 59245; JD = MJD + 2400000,5 _____________________

Историята на изучаването на астероидите има корени в 18 век, когато немският учен Йохан Тициус през 1766 формулирал математическа зависимост, описваща средното разстояние на планетите от Слънцето, изразено в астрономически единици (1 а.е. е равна на средното разстояние на Земята до Слънцето). Ако към всеки елемент от последователността 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96, 192... прибавим 4, а след това разделим на 10, то ще получим средното разстояние от планетите до Слънцето. По това време на  правилото се подчинявали всички средни разстояния на известните планети – от Меркурий (0+4=4:10=0,4 а.е.) до Сатурн (96+4=100:10=10 а.е.), освен едно на петата планета (24+4=28:10=2,8). Планета на разстояние 2,8 а.е. от Слънцето по това време не е била известна на астрономите. През 1772 година страстен популяризатор на тази формула станал немският астроном Йохан Боде. От това време са започнали да я наричат „Правило на Тициус-Боде“. Но въпреки всички усилия на Йохан Боде, научната общност не се отнасяла сер

„ Астрономически календар “ за 21-ва година предоставя достоверна и приложима информация за българските астрономи любители и всеки интересуващ се от небесната сфера. Ето какво интересно може да се наблюдава през 2021 година. Слънце и Луна: През 2021 година от България няма да са достъпни за наблюдение слънчеви и лунни затъмнения. Слънчеви затъмнения . Лунни затъмнения . На 26 януари Луната покрива разсеяния звезден куп M35 в Близнаци. Луна покривания .  Планети: От април до август ще могат да се наблюдават взаимни затъмнения и покривания между Галилеевите спътници на Юпитер. Явленията настъпват на всеки 6 години. Спътници на Юпитер . Пръстените на Сатурн през 2021, година ще са все още широко отворени към наблюдателя. Подходящи за наблюдение са месеците юни, юли, август и септември, когато планетата ще е видима цяла нощ и ще е с най-голям видим диаметър. Сатурн . Външните планети трябва да се наблюдават между двете стационарни точки, когато имат ретроградно движение и са най-близо до З