Изданието съдържа актуална информация за предстоящи астрономически явления, както и за видимостта на планети, астероиди и комети. Блога е допълнение към сайта "Астрономически календар".
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България. В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Еклиптиката е линия на пресичане на плоскостта на земната орбита с небесната сфера. Геометрически тя е голям кръг на небесната сфера лежащ на плоскостта на земната орбита. Визуално това е видимият път на Слънцето на фона на звездите през тропическата година. За година Слънцето извършва пълно завъртане по еклиптиката, движейки се обратно на часовниковата стрелка по небесната сфера. За денонощие Слънцето се премества на изток с 360°/365, което е около 1°. Наименованието „еклиптика“ произлиза от латинското (linea) ecliptica и от старо гръцкото ἔκλειψις – затъмнение, и е свързано с известния от древността факт, че слънчевите и лунните затъмнения настъпват само тогава, когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Освен това, еклиптиката отбелязва пътя на движение на Слънцето и показва линията, по която настъпват затъмненията. Тя също отбелязва и линията около която „бродят“ планетите, Луната и астероидите през година...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Днес ще ви разкажем, какви типове слънчеви затъмнения съществуват и какво може да се наблюдава по време на пълно слънчево затъмнение. Затъмненията на Слънцето и Луната настъпват през половин година, като разликата между тях е две седмици. По време на тези небесни спектакли Слънцето, луната и Земята се нареждат в една линия. Ако Луната е в междинно положение се наблюдава слънчево затъмнение, а ако е Земята – лунно затъмнение. Затъмненията на Слънцето настъпват при новолуние, когато Слънцето, Луната и Земята са разположени на една права линия (Луната пресича еклиптиката). Продължителността на пълното слънчево затъмнение не превишава 7,5 минути, а на частичните с голяма фаза (степен на покриване) – 2 часа. Лунната сянка пълзи по земната повърхност със скорост от 1 километър за секунда, пробягвайки разстояние до 15 000 километра; нейния диаметър е около 270 километра – това е максималната ширина на областта на пълно слънчево затъмнение. Само тези наблюд...