Изданието съдържа актуална информация за предстоящи астрономически явления, както и за видимостта на планети, астероиди и комети. Блога е допълнение към сайта "Астрономически календар".
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България. В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве. Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – цент...
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци Максимума на метеорния поток Лириди през 2025 г. е на 22 април в 17 часа, като най-благоприятна за наблюдение е нощта на 22 срещу 23 април, след полунощ. През пролетните нощи от 14 до 30 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 срещу 23 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час. Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори. Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя...