Венера е вечерница и зорница от 23 до 25 март.

От -

На 23, 24 и 25 март Венера може да бъде видяна, като тънък сърп на утринното небе низко над хоризонта на изток преди изгрева на Слънцето а също и привечер на запад няколко градуса над хоризонта. Планетата е в съединение по дължина със Слънцето на 27 март.

Популярни публикации от този блог

Земята - движение около Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 6 часа, 9 минути и 10 секунди. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита, със средна скорост 29,756 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от земната орбита се нарича перихелий. Земята в началото на януари преминава през нея на разстояние 147,117 милиона километра от Слънцето или 0,98326 астрономически единици. Когато Земята преминава през афелий, нашата планета е в най-далечната от Слънцето точка на своята орбита на разстояние 152,083 милиона километра от него или 1,01673 астрономически единици. Думата афелий в буквален превод от гръцки означава „от Слънцето“. С тази дума астрономите означават точката от орбитата на всяко тяло, движещо се около Слънцето, която е най-далеч от нашата звезда. Заради това, че Земята в перихелий е с 5 милиона километра по-близо до Слънцето, от колкото в афелий, видимия размер на слънчевия диск също се изменя. Тази разлика 32,52' – 31,45' дъгови ...
Прочетете още

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
Прочетете още

Титания и Оберон - 230 години от откриването на спътниците на Уран

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници Преди 230 години Уилям Хершел откри спътниците на Уран! На 11 януари 1787 година Уилям Хершел, след 6 години откакто е открил планетата Уран, открива първите два нейни спътника Титания и Оберон. Уран - седмата планета от Слънцето, намираща се на разстояние около 2,9 милиарда километра от него, е открита от Уилям Хершел на 13 март 1781 година. Уран има 27 известни днес спътници и системи от пръстени. Титания и Оберон са съответно 17-я и 18-я по отдалеченост от Уран спътници. Имената на тези спътници е дал синът на първооткривателя на Уран - Джон Хершел в 1852 година. Той ги е нарекъл в чест на духовете на въздуха от произведението на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“: царя на елфите - Оберон и царицата на феите - Титания. Причина за този избор, вероятно, се крие в това, че Уран, като бог на небето и въздуха, се съпровожда от духовете на въздуха. Така Уран станал уникален с това, че е единствената планета, спътниците на която са нареч...
Прочетете още