Публикации

Юни 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Юни. Слънце: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.VI 03:41 05:17 05:51 13:24 20:57 21:31 23:07 15.VI 03:32 05:13 05:48 13:27 21:06 21:41 23:22 30.VI 03:36 05:17 05:52 13:30 21:08 21:43 23:23 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Звездно небе: 1.VI - 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 ; 16.VI - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 Планети: вечер - Меркурий (Близнаци, -1.0), Венера (Близнаци, Рак, -4.0); цяла нощ - Марс (Козирог, -2.0), Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.1); сутрин - Нептун (Водолей, 7.9); *(съзвездие, звездна величина) Астероиди: 1 Ceres (Лъв, 8.7), 4 Vesta (Стрелец, 5.4); Комети: Юлиански ден в 0h: JD = ден от месеца + 2458269,5 _______________________________________________________________________________ Дата Час Събитие 2018г. hh _______________________________________________________________________________ 01.VI 03 С...

Звездна величина

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина. Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m. Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е ра...

Майските Аквариди

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – метеорни потоци Максимума на метеорния поток Ета Аквариди за 2025 г. e в 6 часа на 6 май. Метеорите могат да се наблюдават през утрините часове на 6 май. Луната залязва след 3:30 и ще затрудни по-ранните наблюдения. От 19 април до 28 май е активен метеорният поток с радиант в съзвездието Водолей – Ета Аквариди. На 5-6 май настъпва неговата максимална активност от 10 до 55 метеора в час.  През този период Земята преминава през потока частици останали от знаменитата комета Халей. Прахови частици и по-големи съставляващи на кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100-120 километра и красиво изгарят, оставяйки ярки светещи следи. Най-добре този поток се вижда от зоната на тропиците и южното полукълбо, където могат да се наблюдават от 40 до 55 метеора за час в нощта на максимална активност. Северно от екватора се наблюдават от 10 до 30 метеора за час. От средните ширини радианта на Ета Акваридите се вижда не...

Май 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Май. Слънце: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.V 04:31 05:50 06:21 13:23 20:26 20:57 22:16 15.V 04:05 05:32 06:04 13:23 20:41 21:14 22:40 30.V 03:43 05:18 05:52 13:24 20:56 21:30 23:05 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Звездно небе: 1.V - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 ; 16.V - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Планети: вечер - Венера (Бик, Близнаци, -4.0); цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.2); сутрин - Марс (Стрелец, Козирог, -1.1), Нептун (Водолей, 7.9); *(съзвездие, звездна величина) Астероиди: 1 Ceres (Рак, Лъв, 8.4), 4 Vesta (Стрелец, 6.0); Комети: Юлиански ден в 0h: JD = ден от месеца + 2458238,5 _______________________________________________________________________________ Дата Час Събитие 2018г. hh _______________________________________________________________________________...

Април 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Април Слънце: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° ------------------------------------------------------- 1.IV 05:31 06:40 07:09 13:30 19:52 20:20 21:29 15.IV 05:03 06:16 06:46 13:26 20:08 20:37 21:50 30.IV 04:33 05:52 06:23 13:24 20:25 20:56 22:14 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Звездно небе: 1.IV - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.IV - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Планети: вечер - Венера (Овен, Бик, -3.9); цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5); сутрин - Марс (Стрелец, -0.3), Сатурн (Стрелец, 0.4); *(съзвездие, звездна величина) Астероиди: 1 Ceres (Рак, 8.1), 4 Vesta (Стрелец, 6.6); Комети: Юлиански ден в 0h: JD = ден от месеца + 2458208,5 _______________________________________________________________________________ Дата Час Събитие 2018г. hh _______________________________________________________________________________ 01.IV 20 Меркурий е в долно съединение със Слън...

Пролетно равноденствие

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Пролетното равноденствие настъпва на 20 или 21 март (за 2025 година на 20 март в 11:01 часа). Слънцето движейки се по еклиптиката, в този момент пресича небесния екватор и преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното. В северното полукълбо на Земята настъпва астрономическа пролет, а в южното – есен. В дните на равноденствие Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, намирайки се 12 часа под хоризонта и 12 часа над хоризонта, т.е. продължителността на деня и нощта по цялата Земя е еднаква, денят е равен на нощта (Изгрева и залеза се определят спрямо моментите на пресичане на хоризонта от центъра на слънчевия диск. бележка на преводача). От тук и наименованието – равноденствие.  За София: изгрев 06:30, залез 18:38, продължителност на деня 12:08 часа. (По-голямата от 12 часа продължителност на деня е заради определянето на моментите на изгрев и залез не по центъра на слънчевия диск, а по първата изгряла и последн...

Строеж на Слънцето

Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – цент...