Звездна величина
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина
Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум.
Превод „Астрономически календар“, П.Х.
При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина.
Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m.
Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е разпределил по промеждутъчни величини.
По-късно астрономите са решили да формализират скалата въведена от Хипарх. Съвременната скала на звездни величини е въвел английският астроном Норман Погсън в 1856 година. Той е предложил разликата в блясъка да е от пет звездни величини, ако една звезда е 100 пъти по-ярка от друга. По такъв начин, се получава, че съвременната скала на звездните величини е логаритмична: звезда от 1-ва величина е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 2-ра звездна величина, а тя на свой ред е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 3-та звездна величина и така нататък. За начало на скалата астрономите са приели блясъка на бялата звезда Вега, блясъка на която е приравнен на 0-ва звездна величина.
На тъмно небе извън града при нормално зрение окото на човека различава звезди до 6m, с помощта на големите наземни телескопи могат да се фотографират звезди до 26m, а космическият телескоп „Хъбъл“ е видял звезди до 31,5m. Следователно очите на човек отстъпват по чувствителност на голям наземен телескоп 20m, а на космически 25m.
Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум.
Превод „Астрономически календар“, П.Х.
