Майските Аквариди

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – метеорни потоци


От 19 април до 28 май е активен метеорният поток с радиант в съзвездието Водолей – Ета Аквариди. На 5-6 май настъпва неговата максимална активност от 10 до 55 метеора в час. 



През този период Земята преминава през потока частици останали от знаменитата комета Халей. Прахови частици и по-големи съставляващи на кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100-120 километра и красиво изгарят, оставяйки ярки светещи следи.

Най-добре този поток се вижда от зоната на тропиците и южното полукълбо, където могат да се наблюдават от 40 до 55 метеора за час в нощта на максимална активност. Северно от екватора се наблюдават от 10 до 30 метеора за час. От средните ширини радианта на Ета Акваридите се вижда невисоко над югоизточния хоризонт само няколко часа преди разсъмване. Заради това най-доброто време за наблюдение на Ета Акваридите е преди разсъмване между 4 и 5 часа. 

Последния път, когато кометата Халей се приближи до Слънцето (точка на перихелий) беше на 9 февруари 1986 година. Следващото и появяване близо до Слънцето се очаква на 28 юли 2061 година, а след това на 27 март 2134 година. Обаче откъсналите се от нея парченца всяка година ще попадат в земната атмосфера два пъти, когато Земята пресича орбитата на кометата през април-май и октомври.

Ядрото на кометата Халей има размер 15 на 8 километра и представлява къс замръзнали газове и лед премесени с прах и твърди частици, приличащо на много мръсен айсберг. Снимката е направена през 1986 година от космическия апарат Джото на ESA. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Еклиптика

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Еклиптиката е линия на пресичане на плоскостта на земната орбита с небесната сфера. Геометрически тя е голям кръг на небесната сфера лежащ на плоскостта на земната орбита. Визуално това е видимият път на Слънцето на фона на звездите през тропическата година. За година Слънцето извършва пълно завъртане по еклиптиката, движейки се обратно на часовниковата стрелка по небесната сфера. За денонощие Слънцето се премества на изток с 360°/365, което е около 1°. Наименованието „еклиптика“ произлиза от латинското (linea) ecliptica и от старо гръцкото ἔκλειψις – затъмнение, и е свързано с известния от древността факт, че слънчевите и лунните затъмнения настъпват само тогава, когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Освен това, еклиптиката отбелязва пътя на движение на Слънцето и показва линията, по която настъпват затъмненията. Тя също отбелязва и линията около която „бродят“ планетите, Луната и астероидите през година
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още