Хиперион – спътникът на Сатурн

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Хиперион е един от 62-та известни естествени спътници на Сатурн. Той е най-голямото несферично тяло в Слънчевата система. Вероятно Хиперион е бил част от по-голямо тяло, което се е разрушило заради силен сблъсък в миналото.


Размерите на спътника са неголеми – 360*266*205 километра. Средната плътност е 0,54 г/см³, което е почти два пъти по-малко от плътността на водата. Ако поставим Хиперион в гигантски океан, то той няма да потъне. Тази ниска средна плътност добре се съгласува с удивителния външен вид на спътника: неговата повърхност е пореста, като на морска гъба, за това, всичко, което се сблъсква с него, прониква на голяма дълбочина, оставяйки следи от катастрофални сблъсъци. Температурата на повърхността му е -180°С.


Продължителността на денонощието на Хиперион постоянно се променя. Това е така, защото въртенето на спътника е хаотично, направлението на оста на въртене се изменя непредсказуемо. Причината, вероятно е, че спътника има неправилна форма и значително разтегната орбита, което усложнява неговите приливни взаимодействия със Сатурн. Освен това, силно влияние на неговите движения оказва и Титан.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Юпитер - интересни факти за планетите от слънчевата система

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - интересни факти за планетите от слънчевата система. Юпитер - петата планета след Слънцето, най-голямата в Слънчевата система. 2,5 пъти е по-голяма силата на привличане на Юпитер, отколкото на Земята. Ако човек с тегло 80 килограма се окаже на Юпитер, неговото тегло ще е 200 килограма. За 12 години Юпитер извършва една обиколка около Слънцето. При това той много бързо се върти около своята ос, извършвайки едно пълно завъртане за 10 часа. 600 километра за час може да надхвърли скоростта на вятъра на Юпитер. За разлика от Земята, където циркулацията в атмосферата протича заради разликата в нагряването от Слънцето на екваториалната и полярните области, на Юпитер главна движеща сила е потока топлина, идващ от центъра на планетата, и енергията, отделяна при бързото въртене на планетата около своята ос. 10 пъти Юпитер е по-голям от Земята и 10 пъти е по-малък от Слънцето. Това е най-голямата планета от Слънчевата система. (По отношение на диаметъра. б.п.) К
Прочетете още

Прецесия - третото движение на Земята

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Земята както и другите планети, се върти около своята ос и около Слънцето. Земна ос наричат въображаемата права линия, около която се върти Земята, тя съединява двата полюса - северния и южния. В днешно време земната ос е насочена към Полярната звезда. Заради това, ние от Земята (северното полукълбо) наблюдаваме небосвод, който се върти около тази звезда. Не винаги е било така. Тъй като земната ос подобно на дръжката на пумпал описва конус, за около 25 800 години, за този период оста сочи към различни звезди. Това трето движение на Земята след годишното и денонощното се нарича прецесия. Прецесията е открита от великия астроном от древността Хипарх през втори век преди нашата ера. Когато земната ос в течение на няколко века сочи към дадена звезда, тя временно става полярна. Нашата сегашна полярна звезда се намира в съзвездието Малка мечка, и е получила име „Полярната“ Преди нея полярна е била звездата Кохаб ел Шемали, ко
Прочетете още