Зимно слънцестоене

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 21 или 22 декември настъпва зимното слънцестоене. Слънцето, движейки се по еклиптиката, в този момент достига най-отдалеченото положение от небесния екватор в направление към южния небесен полюс. В северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в южното полукълбо - лято. При това в северното полукълбо се наблюдава най-краткия ден и най-дългата нощ.
Слънцестоене и равноденствие.
Еклиптиката е голям кръг от небесната сфера, по който протича видимото годишно движение на Слънцето

На географската ширина на София (България) в деня на зимното слънцестоене височината на Слънцето над хоризонта по пладне е 24 градуса. Слънцето се намира в съзвездието Стрелец. В течение на няколко дни до и след момента на слънцестоенето, Слънцето ще остане на тази височина, сякаш е спряло за кратко, за това тези дни се наричат стоене на Слънцето. На 21 или 22 декември по пладне може да се наблюдава най-ниското положение на Слънцето над хоризонта в северното земно полукълбо.

Слънцестоене и равноденствие.
В деня на лятното слънцестоене сезоните се сменят, в южното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в северното – астрономическото лято.
В деня на есенното равноденствие в южното полукълбо настъпва астрономическата пролет, а в северното – астрономическата есен.

В деня на зимното слънцестоене, Слънцето изгрява на югоизток, а залязва на югозапад,  описвайки най-късата дъга по небосвода. В София в деня на зимното слънцестоене, продължителността на деня е 9 часа. За сравнение, в деня на лятното слънцестоене, 22 юни, продължителността на деня в София е 15 часа и 20 минути.

Път на Слънцето по небесната сфера в дните на равноденствие и слънцестоене.

В тези декемврийски дни зад полярния кръг (66,5 градуса северна ширина) настъпва полярната нощ. Полярна нощ не означава задължително пълна тъмнина в течение на 24 часа. Главната и особеност е в това, че Слънцето не се появява над хоризонта.  Например, полярната нощ на ширината на Мурманск продължава 40 дни - от 2 декември до 10 януари. Нейния пик е на 21-22 декември.

На Северния полюс на Земята не се вижда не само Слънцето, но и полумрака и местоположението на светилото може да се определи само по съзвездията. Съвършено друга е картината на Южния полюс на Земята - в Антарктида по това време денят продължава цяло денонощие.

Поздравяваме ви с настъпващата астрономическа зима, с деня на зимното слънцестоене! 


По материали на:
Московский Планетарий. 
Превод П.Х.


Начало на астрономическите сезони от 2024 до 2050 г. в официално време.

----------------------------------------------------------
година    пролет        лято         есен         зима    
----------------------------------------------------------
2024  20.III 05:06  20.VI 23:51  22.IX 15:43  21.XII 11:20  
2025  20.III 11:01  21.VI 05:42  22.IX 21:19  21.XII 17:03  
2026  20.III 16:45  21.VI 11:24  23.IX 03:05  21.XII 22:50  
2027  20.III 22:24  21.VI 17:10  23.IX 09:01  22.XII 04:42  
2028  20.III 04:17  20.VI 23:02  22.IX 14:45  21.XII 10:19  
2029  20.III 10:01  21.VI 04:48  22.IX 20:38  21.XII 16:14  
2030  20.III 15:52  21.VI 10:31  23.IX 02:26  21.XII 22:09  
2031  20.III 21:40  21.VI 16:17  23.IX 08:15  22.XII 03:55  
2032  20.III 03:21  20.VI 22:08  22.IX 14:10  21.XII 09:55  
2033  20.III 09:22  21.VI 04:01  22.IX 19:51  21.XII 15:45  
2034  20.III 15:17  21.VI 09:44  23.IX 01:39  21.XII 21:33  
2035  20.III 21:02  21.VI 15:33  23.IX 07:38  22.XII 03:30  
2036  20.III 03:02  20.VI 21:32  22.IX 13:23  21.XII 09:12  
2037  20.III 08:50  21.VI 03:22  22.IX 19:13  21.XII 15:07  
2038  20.III 14:40  21.VI 09:09  23.IX 01:02  21.XII 21:02  
2039  20.III 20:32  21.VI 14:57  23.IX 06:49  22.XII 02:40  
2040  20.III 02:11  20.VI 20:46  22.IX 12:44  21.XII 08:32  
2041  20.III 08:06  21.VI 02:35  22.IX 18:26  21.XII 14:18  
2042  20.III 13:53  21.VI 08:15  23.IX 00:11  21.XII 20:04  
2043  20.III 19:27  21.VI 13:58  23.IX 06:06  22.XII 02:01  
2044  20.III 01:20  20.VI 19:51  22.IX 11:47  21.XII 07:43  
2045  20.III 07:07  21.VI 01:33  22.IX 17:32  21.XII 13:35  
2046  20.III 12:57  21.VI 07:14  22.IX 23:21  21.XII 19:28  
2047  20.III 18:52  21.VI 13:03  23.IX 05:08  22.XII 01:07  
2048  20.III 00:33  20.VI 18:53  22.IX 11:00  21.XII 07:02  
2049  20.III 06:28  21.VI 00:47  22.IX 16:42  21.XII 12:52  
2050  20.III 12:19  21.VI 06:33  22.IX 22:28  21.XII 18:38  
----------------------------------------------------------

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Юпитер - интересни факти за планетите от слънчевата система

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - интересни факти за планетите от слънчевата система. Юпитер - петата планета след Слънцето, най-голямата в Слънчевата система. 2,5 пъти е по-голяма силата на привличане на Юпитер, отколкото на Земята. Ако човек с тегло 80 килограма се окаже на Юпитер, неговото тегло ще е 200 килограма. За 12 години Юпитер извършва една обиколка около Слънцето. При това той много бързо се върти около своята ос, извършвайки едно пълно завъртане за 10 часа. 600 километра за час може да надхвърли скоростта на вятъра на Юпитер. За разлика от Земята, където циркулацията в атмосферата протича заради разликата в нагряването от Слънцето на екваториалната и полярните области, на Юпитер главна движеща сила е потока топлина, идващ от центъра на планетата, и енергията, отделяна при бързото въртене на планетата около своята ос. 10 пъти Юпитер е по-голям от Земята и 10 пъти е по-малък от Слънцето. Това е най-голямата планета от Слънчевата система. (По отношение на диаметъра. б.п.) К
Прочетете още

Прецесия - третото движение на Земята

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Земята както и другите планети, се върти около своята ос и около Слънцето. Земна ос наричат въображаемата права линия, около която се върти Земята, тя съединява двата полюса - северния и южния. В днешно време земната ос е насочена към Полярната звезда. Заради това, ние от Земята (северното полукълбо) наблюдаваме небосвод, който се върти около тази звезда. Не винаги е било така. Тъй като земната ос подобно на дръжката на пумпал описва конус, за около 25 800 години, за този период оста сочи към различни звезди. Това трето движение на Земята след годишното и денонощното се нарича прецесия. Прецесията е открита от великия астроном от древността Хипарх през втори век преди нашата ера. Когато земната ос в течение на няколко века сочи към дадена звезда, тя временно става полярна. Нашата сегашна полярна звезда се намира в съзвездието Малка мечка, и е получила име „Полярната“ Преди нея полярна е била звездата Кохаб ел Шемали, ко
Прочетете още