Кометата C/2012 S1 (ISON) - утринна видимост

От -

Звездното небе на 17 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и  Спика, кометата е малко над последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.

Звездното небе на 18 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е близо до последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Звездното небе на 19 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е под последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Повече информация в "Астроночески календар".

Популярни публикации от този блог

Декември 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Декември 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.XII 05:56 07:06 07:37 12:16 16:54 17:25 18:34 15.XII 06:08 07:18 07:50 12:22 16:53 17:26 18:36 30.XII 06:14 07:24 07:56 12:29 17:02 17:34 18:44 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.XII - 17:40 , 19:40 , 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 ; 16.XII - 18:40 , 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 Видими планети: до полунощ - Венера (Стрелец, Козирог, -4,3m), Сатурн (Водолей, 1,0m), Нептун (Риби, 7,9m); цяла нощ - Марс (Рак, -1,1m), Юпитер (Бик, -2,8m), Уран (Бик, 5,6m); след полунощ - Меркурий (Скорпион, Змиеносец, -0,4m); Астероиди до 9 зв.вел.: (4) Vesta (Дева, 8,0m), (15) Eunomia (Колар, 8,2m); Комети до 9 зв.вел.: C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) (Орел, 7,7m); *(съзв...
Прочетете още

Зимно слънцестоене

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ На 21 или 22 декември настъпва зимното слънцестоене. Слънцето, движейки се по еклиптиката, в този момент достига най-отдалеченото положение от небесния екватор в направление към южния небесен полюс. В северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в южното полукълбо - лято. При това в северното полукълбо се наблюдава най-краткия ден и най-дългата нощ. Слънцестоене и равноденствие. Еклиптиката е голям кръг от небесната сфера, по който протича видимото годишно движение на Слънцето На географската ширина на София (България) в деня на зимното слънцестоене височината на Слънцето над хоризонта по пладне е 24 градуса. Слънцето се намира в съзвездието Стрелец. В течение на няколко дни до и след момента на слънцестоенето, Слънцето ще остане на тази височина, сякаш е спряло за кратко, за това тези дни се наричат стоене на Слънцето. На 21 или 22 декември по пладне може да се наблюдава най-ниското положение на Слънцето над хоризонта в северното земно полукълбо. Слънцес...
Прочетете още

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
Прочетете още