Кометата C/2012 S1 (ISON) - утринна видимост

От -

Звездното небе на 17 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и  Спика, кометата е малко над последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.

Звездното небе на 18 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е близо до последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Звездното небе на 19 ноември 2013г. в 6:00 часа в източна посока. Виждат се ярките звезди Арктур и Спика, кометата е под последната. С блясък на границата на човешкото зрение кометата е видима в бинокъл или малък телескоп с диаметър на обектива над 50 мм.
Повече информация в "Астроночески календар".

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
Прочетете още

Светлинна година

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ Разстоянията между космическите обекти са така големи, че астрономите ги измерват не в метри и километри, а в светлинни години! Да, светлинната година не е единица за време, тя е единица за разстояние, приета в астрономията. Светлинната година е извънсистемна единица за разстояние, равна на пътя, изминаван от светлината във вакум, без влияние на гравитационни полета, за едина земна (юлианска) година. Юлианската година е равна по определение на 365, 25 стандартни денонощия от 86 400 секунди СИ, или 31 557 600 секунди СИ. Означава се: 1 св.год. 1 св.год. = 9,46 трилиона километра. Видимата светлина е една от формите на електромагнитното поле, възприемана от човешкото зрение. Скоростта на светлината във вакум е фундаментална константа, която характеризира геометричните свойства на пространство-времето като цяло. Според съвременните представи, скоростта на светлината във вакум е пределната скорост на движение на частиците и разпространение на вза...
Прочетете още

Прецесия - третото движение на Земята

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Земята както и другите планети, се върти около своята ос и около Слънцето. Земна ос наричат въображаемата права линия, около която се върти Земята, тя съединява двата полюса - северния и южния. В днешно време земната ос е насочена към Полярната звезда. Заради това, ние от Земята (северното полукълбо) наблюдаваме небосвод, който се върти около тази звезда. Не винаги е било така. Тъй като земната ос подобно на дръжката на пумпал описва конус, за около 25 800 години, за този период оста сочи към различни звезди. Това трето движение на Земята след годишното и денонощното се нарича прецесия. Прецесията е открита от великия астроном от древността Хипарх през втори век преди нашата ера. Когато земната ос в течение на няколко века сочи към дадена звезда, тя временно става полярна. Нашата сегашна полярна звезда се намира в съзвездието Малка мечка, и е получила име „Полярната“ Преди нея полярна е била звездата Кохаб ел Шемали, ко...
Прочетете още