Каква е разликата между метеор и метеорит?

Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона. 

Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През 1772 година, авторитетният учен химик, член на Френската академия на науките, Антоан Лоран Лавоазие, изнесъл доклад против теорията за падане на метеоритите. През следващи няколко десетилетия Академията поставяла на всички съобщения за тяхното откриване шаблонната резолюция „Камъните не могат да падат от небето, тъй като на небето няма камъни“. В Русия, намиращия се на руска служба немски учен, академик Петер Симон Палас в 1777 година за първи път описал намерения на територията на Красноярския край желязно-каменен метеорит с маса 700 кг. Предварително го определил като самородно желязо. Той първи разбрал изключителното значение на находката, отбелязвайки природния произход на железния къс. Находката била изпратена в Санкт-Петербург за по нататъшно изследване. През 1794 година, работещият в Петербургската академия на науките, немски физик Ернст Хладни, детайлно изучавайки камъка, за първи път научно обосновал идеята за неговия извънземен произход в книгата „За произхода на намерения и други подобни железни маси и за някой свързани с това природни явления“. Тази работа залегнала по-късно в основите на създадената наука – метеоритика. Хладни предложил този камък от небето да се нарича „Паласово желязо“, в чест на академик Палас, който първи го е изследвал. Сега фрагменти от метеорит №1 на Руската академия на науките (РАН) се намират в минералогическия музей „А.Е.Ферсман“ в Москва.

Фрагменти от метеорита «Паласово желязо». Минералогически музей  „А.Е. Ферсман“, Москва.

Метеорита „Паласово желязо“ се състои от желязно-никелова основа с включвания на кристали оливин. Според съвременната класификация той се отнася към групата на желязно-каменните метеорити – паласити.

Железно-каменен метеорит (паласит) Fukang. Кристали оливин (жълти) в никелово-желязна матрица (розова).  Метеоритна колекция на Московския планетариум, №39.

Във Франция едва обилният метеоритен дъжд, паднал на 26 април 1803 година в покрайнините на град Л'Егл (L'Aigle, 160 км от Париж) обръща научната общност към признаване на възможността да падат „камъни от небето“. Така се заражда новата научна дисциплина – метеоритика!

Каменен метеорит L'AIGLE (фр.- орел), маса 325г. Паднал на 26 април 1803 г. Колекция Лаборатория по метеоритика ГЕОХИ РАН.

Към всички публикации в раздел „Метеорити“

Рубриката е подготвена по материали на Московския планетариум #метеориты

Превод „Астрономически календар“, П.Х.