Йоан Екзарх - сияйната зора на българската астрономия.
Откъс от "Шестоднев" из "Слово за четвъртия ден"
"[При нас] зимата настъпва, когато слънцето се намира над южните страни. Тогава нощите стават дълги; въздухът над земята като че изстива, водните изпарения се събират и при нас стават причина за много дъждове, студове и снегове. Когато пък [слънцето] се върне отново от южните места и застане на средата и изравни по време нощите с дните, тогава поради това, че се задържа по-дълго над тази част на земята тук настъпва постепенно затопляне на въздуха и идва пролетта. Тя е начало на поникването на всички растения. Повече от дърветата отново оживяват. Тя запазва рода на всички земни и водни животни, защото [по това време] те създават потомство. След това слънцето се насочва на Север, [т. е.] клони към летния поврат, и [тогава] дните при нас стават дълги. И тъй като то продължително време се движи през това въздушно пространство, изсушава въздуха над нашите глави, а също и земята и спомага [да се родят] семена в изобилие и да узреят плодовете. Когато от само себе си слънцето стане най-горещо, [тогава] по пладне сенките стават къси, защото то огрява [земята] точно над главите ни. Дните [при нас] са най-дълги тогава, [когато сянката е най-къса]. Когато пък дните са къси, тогава сенките са дълги. Така е при нас, които живеем в северната половина на земята, и затова ни наричат едносенчести.
Съществуват [народи], които два дни през годината по пладне остават без никаква сянка, тъй като слънцето грее точно над темето им и ги осветява еднакво от всички страни. Тогава то огрява и водата в дълбоките кладенци, като че върши това през тясно прозорче. Затова някой наричат тези [народи] безсенчести. Тези пък, които [живеят] отвъд земята на подправките (Арабия), те хвърлят сянка и на двете страни. Тъй като на земята само тяхната сянка по обед е на Юг, затова някои ги наричат двусенчести. Това се наблюдава, когато слънцето ги огрява от Север. Така става ясно по какъв начин и до каква степен слънчевите лъчи нагряват въздуха. Оттогава за нас започва есенният сезон и пресеква прекомерният зной. Топлината постепенно намалява и през един умерено топъл [климат — есента], от само себе си и незабелязано ни води към зимата. Причината за това е, че слънцето отново се връща от Север към Юг, Тази смяна на [годишните времена], която следва пътя на слънцето, управлява нашия живот."
Йоан Екзарх, Шестоднев, Наука и изкуство, София 1981, превод Николай Цв. Кочев
Препоръчвам прекрасните статии на доц. Димитър Колев:
История на българската астрономия (1 част)
История на българската астрономия (2 част)
"[При нас] зимата настъпва, когато слънцето се намира над южните страни. Тогава нощите стават дълги; въздухът над земята като че изстива, водните изпарения се събират и при нас стават причина за много дъждове, студове и снегове. Когато пък [слънцето] се върне отново от южните места и застане на средата и изравни по време нощите с дните, тогава поради това, че се задържа по-дълго над тази част на земята тук настъпва постепенно затопляне на въздуха и идва пролетта. Тя е начало на поникването на всички растения. Повече от дърветата отново оживяват. Тя запазва рода на всички земни и водни животни, защото [по това време] те създават потомство. След това слънцето се насочва на Север, [т. е.] клони към летния поврат, и [тогава] дните при нас стават дълги. И тъй като то продължително време се движи през това въздушно пространство, изсушава въздуха над нашите глави, а също и земята и спомага [да се родят] семена в изобилие и да узреят плодовете. Когато от само себе си слънцето стане най-горещо, [тогава] по пладне сенките стават къси, защото то огрява [земята] точно над главите ни. Дните [при нас] са най-дълги тогава, [когато сянката е най-къса]. Когато пък дните са къси, тогава сенките са дълги. Така е при нас, които живеем в северната половина на земята, и затова ни наричат едносенчести.
Съществуват [народи], които два дни през годината по пладне остават без никаква сянка, тъй като слънцето грее точно над темето им и ги осветява еднакво от всички страни. Тогава то огрява и водата в дълбоките кладенци, като че върши това през тясно прозорче. Затова някой наричат тези [народи] безсенчести. Тези пък, които [живеят] отвъд земята на подправките (Арабия), те хвърлят сянка и на двете страни. Тъй като на земята само тяхната сянка по обед е на Юг, затова някои ги наричат двусенчести. Това се наблюдава, когато слънцето ги огрява от Север. Така става ясно по какъв начин и до каква степен слънчевите лъчи нагряват въздуха. Оттогава за нас започва есенният сезон и пресеква прекомерният зной. Топлината постепенно намалява и през един умерено топъл [климат — есента], от само себе си и незабелязано ни води към зимата. Причината за това е, че слънцето отново се връща от Север към Юг, Тази смяна на [годишните времена], която следва пътя на слънцето, управлява нашия живот."
Йоан Екзарх, Шестоднев, Наука и изкуство, София 1981, превод Николай Цв. Кочев
Препоръчвам прекрасните статии на доц. Димитър Колев:
История на българската астрономия (1 част)
История на българската астрономия (2 част)
