Август е най-благоприятния месец за наблюдение на Юпитер.

От -
Юпитер е в противостояние със Слънцето на 14 август, планетата ще е най-ярка, близка и с диаметър от 49 дъгови секунди представлява увлекателен обект дори в малък телескоп или бинокъл. Достъпни за наблюдение са и галилеевите спътници като подробна информация за местото им може да бъде намерена на страницата “Юпитер спътници“.

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _________________________...
Прочетете още

Лятно слънцестоене

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ На 20 или 21 юни настъпва лятното слънцестоене. Слънцето достига най-отдалеченото си положение от небесния екватор в посока на северния небесен полюс. В северното полукълбо на планетата настъпва астрономическо лято, а в южното – зима. При това в северното полукълбо се наблюдава най-дългия ден и най-кратката нощ. Слънцестоене и равноденствие. Еклиптиката е голям кръг от небесната сфера, по който протича видимото годишно движение на Слънцето. В течение на няколко дни преди и след момента на слънцестоене, Слънцето по пладне ще „остане на тази височина“, сякаш се е спряло за малко, за това тези ден се наричат стоене на Слънцето. След това Слънцето започва да се спуска на юг по пладне и денят започва да намалява. Слънцестоене и равноденствие. В деня на лятното слънцестоене сезоните се сменят, в южното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в северното – астрономическото лято. В деня на есенното равноденствие в южното полукълбо настъпва астрономическата...
Прочетете още

Строеж на Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – цент...
Прочетете още