27 февруари 2017

Три планети и комета на вечерното небе в западна посока.


Около 19 часа в края на февруари и първите дни на март в западна посока могат да се видят планетите Венера, Марс, Уран и кометата 2Р Енке. (Както е показано на изображението.)

Първа след залеза на Слънцето може да се забележи планетата Венера. Тя е ярка с голям почти видим с просто око диск, осветен по-малко от една четвърт от Слънцето. Ефемериди на Венера

Малко по-нагоре от Венера, час след залеза на слънцето ще се види с просто око Марс, като червена звезда. Наблюдението му в телескоп няма да покаже повече, тъй като планетата сега е с малък видим диаметър. Ефемериди на Марс

Много близо до Марс в бинокъл или телескоп може да се забележи мъглива жълта звезда, това е планетата Уран. Блясъкът на Уран е на границата на видимото с просто око. Ефемериди на Уран

Ниско над хоризонта с бинокъл може да се открие мъгливото петно на кометата 2P/Encke, която се доближава до Земята и Слънцето, като ще е видима все още през първата седмица на март. Ефемериди на кометата

От 28 февруари на запад ще се появи и младата луна със тънък осветен сърп и пепелява неосветена част.

Приятни и полезни мигове под пролетното небе!

Март 2017 - видимост на планетите и астрономически явления

Март 2017.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.III   05:28  06:33  07:02  12:39  18:16  18:44  19:49
         15.III  05:04  06:10  06:38  12:35  18:33  19:00  20:07
         30.III  05:35  06:43  07:12  13:31  19:50  20:18  21:27
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.III - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.III - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40
Планети:
вечер - Меркурий (Риби, -0.8V), Венера (Риби, -4.4V), Марс (Риби, Овен, 1.4V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.4V);
сутрин - Сатурн (Стрелец, 0.4V).
Астероиди:
1 Ceres (Овен, 9.0V), 4 Vesta (Близнаци, 7.3V)
Комети:
C/2015 V2 (Johnson) (Херкулес, 8.6V), 2P/Encke (Риби, 4.2V), 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak (Лъв, Малък лъв, Малка мечка, 7.0V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457812,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh 
_______________________________________________________________________________
01.III  04  Венера е 9,8° северно от Луната.
01.III  20  Уран е 3,4° северно от Луната.
01.III  23  Марс е 4,1° северно от Луната.
02.III  04  Нептун е в съединение със Слънцето.
02.III  16  Венера сменя посоката на видимото си движение.
03.III  09  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
04.III  13  Меркурий е 1.0° от Нептун.
05.III  13  Луната е в първа четвърт.
07.III  03  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
10.III  04  Кометата 2P/Encke е най-близо до Слънцето. Перихелий.
11.III  06  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
12.III      Кометата 2P/Encke е най-близо до Земята.
12.III  16  Луната е в пълнолуние.
14.III  23  Юпитер е 2,3° южно от Луната.
15.III  04  Астероида 2 Pallas е в съединение със Слънцето.
18.III  14  Меркурий е 8.5° от Венера.
18.III  19  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
18.III  23  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
20.III  12  Начало на астрономическата пролет. Пролетно равноденствие.
20.III  12  Сатурн е 3,4° южно от Луната.
20.III  17  Луната е в последна четвърт.
23.III  11  Астероида 20 Massalia е в съединение със Слънцето.
23.III  15  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
25.III  12  Венера е в долно съединение със Слънцето
25.III  17  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
26.III  03  Преминаване към лятно време.Часовника се преместват един час напред.
26.III  11  Нептун е 0,0° северно от Луната.
26.III  18  Меркурий е 2.1° от Уран.
27.III  22  Венера е 10,7° северно от Луната.
28.III  05  Луната е в новолуние.
29.III  08  Уран е 3,4° северно от Луната.
29.III  14  Меркурий е 6,3° северно от Луната.
30.III  15  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
30.III  18  Марс е 5,3° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________ 
 

25 февруари 2017

Ерида - най-далечната планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета

Ерида е най-отдалечената от Слънцето планета джудже и втора по размер след Плутон (диаметъра на Ерида е само с 48 километра по-малък от този на Плутон).


Извънредно бледия обект е открит на 21 октомври 2003 година на разстояние 98 астрономически единици от Слънцето (98 средни разстояния Земя-Слънце). В 2005 година откритието е потвърдено и е представена като възможна 10 планета от нашата Слънчева система, тъй като това е първият обект от пояса на Кайпер, който е съразмерен с Плутон. На 29 юни 2005 година на света бе обявена „новата планета“.


Откриването на тази малка планета предизвика дискусия, която завърши с понижаване статута на Плутон. Това решение на Международния астрономически съюз предизвика многобройни спорове, не всички бяха съгласни с изменението на статута на Плутон. Затова не е странно, че планетата е наречена на гръцката богиня на раздора - Ерида.


Повърхността на Ерида е покрита с метанов сняг, затова планетата има сив оттенък. Средното разстояние на Ерида от Слънцето е 68,05 астрономически единици (10,18 милиарда километра), орбитата и е силно удължена и наклонена под ъгъл от 44° спрямо еклиптиката. За една обиколка на Ерида около нашето светило, изминават около 558 земни години. Тъй като орбитата на планетата е силно удължена, при доближаване към Слънцето, замръзналият газ се топи и се появява на планетата временна атмосфера.


Ерида се намира на толкова голямо разстояние от Слънцето, че температурата на нейната повърхност може да достигне -253 °С. Предполага се, че следващия път, когато ще се появи атмосфера на планетата, ще е след 250 години, в средата на 23 век.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 февруари 2017

Макемаке - планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета


Макемаке е третата по големина планета джудже в Слънчевата система. Заедно с трите планети джуджета Плутон, Ерида и Хаумея, Макемаке се движи около Слънцето в Пояса на Кайпер – далечна зона от ледени обекти, отвъд орбитата на Нептун и се явява най-големия от известните класически обекти на този пояс и втория по яркост и по отдалеченост от Слънцето след Плутон.


Макемаке за разлика от Плутон няма атмосфера, но нейната повърхност по химически състав е сходна с повърхността на Плутон. Повърхността на Макемаке е покрита с големи количества почти чист метанов лед, който придава на планетата джудже червен цвят.


Диаметъра на Макемаке е сравним с този на Хаумея и е около 1420 километра. В 2011 година учените установиха, че екваториалния диаметър на Макемаке е 1502 ± 45 километра, а полярния – 1430 ± 9 километра. Пълно завъртане около оста си, Макемаке извършва за 7,7 часа, а около Слънцето за 306 земни години.


Орбитата на Макемаке е удължена и наклонена спрямо плоскостта на еклиптиката на 29°. Максималното разстояние от Макемаке до Слънцето е 7,9 милиарда километра, а минималното – 5,69 милиарда километра. Макемаке никога не навлиза вътре в орбитата на Нептун, но периодично може да се окаже по-близо до Слънцето, отколкото Плутон. Сега (2017 година) Макемаке се намира близо до точката на афелий (най-отдалечената точка на орбитата), която ще достигне в юни 2034 година.

Това небесно тяло бе открито на 31 март 2005 година от група американски астрономи, в която влизат Майк Браун, С.А.Трухильо и Д.Рабиновиц, чрез 122 сантиметровия телескоп в Паломарската обсерватория, а през 2006 година (заедно с Плутон и Ерида) бе включено в каталога на малките планети под номер 136 472. Майкъл Браун предложи, да бъде наречено в чест на Маке-маке – създателя на човечеството и бог на изобилието в митологията на коренните жители на Великденските острови – рапануя.

Фотоснимка на спътника на Макемаке.

През 2016 година бе обявено за откриване на малък спътник  на Макемаке. Той получи официалното означение S/2015 (136472) 1 и неофициалното име МК 2. Спътника е повече от хиляда пъти по-блед от Макемаке. Неговия диаметър достига 160 километра и се върти около планетата джудже на разстояние около 21 хиляди километра.

(Очевидно свойствата на Макемаке са близки по стойност до тези на Хаумея и подлежат на уточняване. бележка на преводача) 
 
По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

05 февруари 2017

Церера - най-близката планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета

Церера е най-близката планета джудже. Тя се намира във вътрешната част на астероидния пояс на Слънчевата система на разстояние 263 милиона километра от Земята.


Церера е открита на 1 януари 1801 година от астронома Джузепе Пиаци в обсерваторията на град Палермо, в Италия. Отначало Церера е приета за пълноценна планета от Слънчевата система, а през 1802 тя е класифицирана като астероид. На 24 август 2006 година във връзка с уточняване на понятието „планета“ от Международния астрономически  съюз е определена като планета - джудже.


Церера е най-голямото тяло в астероидния пояс, тя представлява 32% от общата маса на телата в пояса. Благодарение на собствената гравитация, създадена от относително голямата маса на Церера, тя е придобила правилна сферична форма. Именно тази особеност отличава планетите джуджета от другите големи астероиди. Церера е най-близката от известните  пет планети джуджета: Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида и е най-малката от тях.

Орбитата на Церера е почти кръгова и има наклон към еклиптиката от 10.6°, тя лежи между орбитите на Марс и Юпитер в областта на астероидния пояс. Периода на завъртане на Церера около Слънцето е 4,6 години. Денят на Церера има продължителност 9 часа и 4 минути. 


Както се предполага, Церера има каменно ядро и ледена мантия, а на места съдържа океани от течна вода под своята повърхност. Учените считат, че мантията съдържа голямо количество лед с обем 200 милиона кубически метра, което е повече от количеството прясна вода на нашата планета. Заради падането на метеорити, водата в някой участъци може да е излизала на повърхността и да е замръзвала. На повърхността на Церера се различават светли и тъмни структури - кратери. Повърхността на Церера представлява смес на воден лед и различни хидратирани вещества, а също карбонати (доломит, сидерит) и богати на желязо глинести минерали.


Най-потресаващото откритие на Церера е леден вулкан с височина 5 километра, най-високата планина, криовулкана Ахуна Монс (Ahuna Mons). Той действа така, както и обикновения вулкан, но вместо магма изригва вода.Учените смятат, че солите разтворени във водата в дълбините на Церера, са понижили температурата на топене, за това вътрешната топлина на планетата е достатъчна за изригване. Около него има малко кратери, което може да означава, че последното изригване е било неотдавна по геологически мерки - преди около 200 милиона години, и ледената магма е заляла кратерите. Възможно е, подобни геологически образования да съществуват на Плутон и Титан, но това тепърва ще се доказва.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!